Матю Райли - Петимата велики воини

Лили погледна извинително майката на Алби.

— Съжалявам, госпожо Калвин. Съжалявам, че се забъркахте във всичко това.

Лоуис Калвин й се усмихна топло.

— През последните няколко дни Алби ми разказа всичко, Лили. Много се гордея с момчето си. И съм не по-малко горда, че има такъв чудесен приятел в твое лице.

Джак спря до леглото на Зоуи. Един дълъг момент двамата само се гледаха, без да кажат нито дума.

— Здрасти — наруши мълчанието той.

— Джак — каза Зоуи. — Ужасно съжалявам за онова, което направих в Дъблин, и…

— Не е нужно да съжаляваш.

— Беше тъпо. Имах толкова много за…

— Всичко е наред. Никога вече не нужно да казваш, че съжаляваш.

Лили също приближи и хвана ръката на Зоуи.

— Здрасти.

— Преди време казах на Лили нещо за приятелството — рече Джак. — Казах й, че верността на приятелите е по-дълговечна от паметта им. Зоуи, не ме интересува какво се е случило, а и по онова време аз протаках нещата помежду ни. Моята вярност към теб е завинаги. Колкото до случилото се там, за мен то вече е забравено.

Зоуи се усмихна и по бузите й потекоха радостни сълзи. После прегърна Джак и докато Лили ръкопляскаше, го целуна страстно.

Така екипът се събра отново и през остатъка от деня празнуваха победите си, разказваха истории и се перчеха с рани.

Мечо Пух разказа на баща си за предателството и смъртта на брат си, както и за опита си да спаси Стреч от Мордехай Мюниц. Старият шейх бе ужасен и покрусен, когато научи за постъпките на Ятагана, но накрая постави ръка на превързаното ляво око на Мечо Пух и каза:

— Радостен съм да зная, че имам поне един достоен син.

Джак им разказа за ефектната поява на „Халикарнас“ на последния Връх и как бе плъзнал самолета по склона на фунията.

— Нали казваше, че никога не бива да мамиш системата от капани? — обади се Лили.

Джак сви рамене и отвърна малко смутено:

— Бързах. А животът на цялата Земя беше заложен на карта.

Някой попита за Йоланте и Александър.

Джак им каза, че са оставили представителката на британската кралска фамилия в Нова Зеландия, откъдето да се оправя сама. Връзката й с тяхната мисия бе сложна — понякога беше враждебна към тях, понякога им помагаше, а при Петия връх в Диего Гарсия беше спасила живота на Джак, макар че спокойно можеше да го остави да умре. Джак бе сигурен, че ролята на Йоланте Комптън-Джоунс във всичко това съвсем не е приключила.

Колкото до Александър, Джак го беше оставил при свои доверени хора в Нова Зеландия — напълно непознато за военните по света семейство, за което Джак знаеше, че ще се грижи за момчето като за свое дете. Това бяха великолепните, жадни за внуци родители на Скай Монстър.

— Поне вече ще престанат да ми досаждат — отбеляза Скай Монстър.

Докато празненството течеше, Скай Монстър дръпна Джак настрани и го помоли да му разкаже по-подробно за случилото се с любимия му „Халикарнас“.

Джак не скри нищо и лицето на пилота посърна.

— Беше чудесен самолет…

— Наистина беше — съгласи се Джак. — Но ако след някоя и друга седмица влезеш във форма за малко екшън, мога и да измисля нещо.

1 май 2008, 17:30

Месец и половина след последния краен срок

Залязващото слънце окъпа новата ферма на Джак във великолепна оранжева светлина.

Фермата представляваше огромен изолиран имот насред необятната австралийска пустош, до едно пресъхнало солено езеро. Беше му дадена от австралийското правителство като отплата за добре свършената работа — и като компенсация за предишната след нападението.

Беше стара военна база и имаше някои от чертите на предишната му ферма — малко възвишения, малка солна мина, писта с хангар и много открито пространство; имаше и нови придобивки, сред които системи за сателитно, лазерно и видеонаблюдение.

Джак седеше на опасващата цялата къща веранда и отпиваше от кафето си в компанията на Зоуи. Лили и Алби си играеха радостно на прашния двор пред тях — хвърляха на Хор гумена мишка, а соколът я улавяше в полет и им я връщаше.

Джак погледна към хангара, където Скай Монстър работеше по черния „Туполев-144“. Бяха освободили машината от Великденския остров преди няколко седмици. Самолетът беше по-малък от „Хали“, но пък развиваше по-високи скорости и Скай Монстър много го беше харесал. Беше го кръстил „Небесен воин“.

Като бонус в самолета откриха всички записи на Месоядния за Стълбовете, Машината и Тъмната звезда, както и чертежи, карти и цифрови фотографии на белите надписи на Словото на Тот върху Стълбовете.