Матю Райли - Петимата велики воини

После, докато произнасяше последните думи, вкара Стълба в гнездото му на върха на пирамидата.

Той щракна и се закрепи на мястото си и — както бе станало при останалите пет Върха — от върха на обърнатата пирамида блесна ослепителен лъч бяла светлина и освети бездната, насочен към недрата на Земята.

Макар никой да не можеше да го види, в същия момент в земните недра се задейства един невероятен механизъм.

И петте други Върха — в Абу Симбел, в Англия, в Кейптаун, в Япония и в Диего Гарсия — засияха ослепително и лъчите им се устремиха към центъра на Земята от диамантените върхове на обърнатите пирамиди.

Шестте лъча се събраха в желязното ядро на планетата и започна огромен планетарен резонанс — вибриращо бръмчене, което изпрати в космоса невидима хармонична сила — сила, която балансира и нулира свирепото лъчение на Тъмната звезда точно когато тя достигна най-близката си точка до Земята, на самия край на Слънчевата система.

Свирепите бури на повърхността на Земята престанаха почти незабавно. Изригващите вулкани се успокоиха, гейзерите от лава отново се превърнаха в спокойни езерца разтопена земна маса; циклони и урагани спряха изведнъж, при което подмятаните от ветровете автомобили и каравани буквално изпопадаха на земята със скърцане на метал; разкъсваните от бури океани престанаха да блъскат крайбрежни скали и магистрали, по бреговете тихо запляскаха малки вълнички.

Хората по целия свят, досега скрили се по домовете си или борещи се храбро срещу стихиите, от бреговете на Америка до джунглите на Африка, от снежните равнини на Норвегия до сухите простори на Индия, изведнъж се озоваха насред разрухата объркани и смутени, когато внезапно се възцари спокойствие и всичко отново стана нормално.

Смъртоносната нулева енергия на Тъмната звезда бе отблъсната.

Каверната с форма на фуния на Шестия връх все още бе окъпана от неземно бялата светлина. После подобният на лазер лъч изведнъж угасна и цялата му могъща енергия сякаш се събра в Стълба, загнезден на върха на пирамидата.

Стълбът засия ярко и запулсира с чиста бяла светлина.

После, също като преди, Стълбът се отдели с изщракване от пирамидата и Лили го улови.

Пулсиращата бяла светлина от подобния на стъклена тухла Стълб озари лицето й и докато я гледаше, Джак видя как очите й се изцъклят като при хипноза — бялото им стана съвсем черно и те се разшириха, сякаш изпълнени с нещо… с някаква сила… енергия… власт…

И за един кратък миг Джак получи прозрение какво може да е всъщност последната награда — власт — и се запита дали не е направил най-голямата грешка в живота си, като я е дал на Лили.

Вълка и Мао се измъкнаха от просеката и заобиколени от петимата китайски войници от специалните части, минаха покрай разнебитения „Халикарнас“ и излязоха на открито.

Джак и Лили — бяха изминали половината тераса — сега се оказаха хванати в капан на нея.

Вълка видя Стълба в ръцете на Лили, видя смъртно черния й поглед и промълви:

— О, не, не…

С цялата си глупост китайските войници вдигнаха автомати срещу Джак и Лили.

Черните очи на Лили проблеснаха гневно към тях…

… и в същия миг петимата китайски войници се вкопчиха в гърлата си, неспособни да си поемат дъх. Рухнаха на колене, като се давеха, после се свлякоха мъртви на земята.

Вълка беше потресен. Мао също.

Джак стоеше изумен до Лили.

„Това е наградата власт — осъзна той. — Властта да осъществяваш мислите си, да налагаш волята си на другите абсолютно и без възможност за съпротива. Върховната власт.“

Отново погледна Лили, гневните й, неземни очи. А тя изгледа Даян Касиди, която още се свиваше зад един пиедестал.

— Ти. Ти ни предаде. Съобщаваше на враговете ни всичко, което правехме. Мисля, че трябва да умреш.

Даян моментално рухна на колене. Погледът й бе прикован в Лили. Започна да се задушава, а после от изцъклените й очи потече кръв миг преди те да се пръснат в два противни фонтана. Археоложката се строполи мъртва.

Мао побягна.

Лили го гледаше безстрастно как се спасява.

— Май не си бил толкова страхлив, докато си изтезавал Магьосника, полковник Гонли — каза с неестествено дълбок глас.

Запъхтяният Мао тичаше по терасата, устремен към полуразрушеното укрепление.

Лили небрежно махна с ръка към укреплението — и огромна лавина блокове се плъзна по постройката и се стовари точно върху Мао.

Тялото на китаеца бе смазано на мига и се превърна в кърваво петно на терасата. Каменната лавина спря до свитите фигури на Йоланте и Александър. Двамата бяха обезумели от страх каква съдба ще им отреди Лили.