Нелсън Демил - На север

— Ами тогава иди на полунощната меса, ако намериш черква. Някой ще те покани на гости. Но първият гост, който пресече прага на виетнамски дом след полунощ, трябва да е с добър характер, иначе семейството ще страда през годината. Ти добър ли си по характер?

— Не.

— Е, тогава излъжи — засмя се Сюзан.

— Казаха ми, че празникът продължава още цяла седмица.

— Официално — още четири дни, но всъщност наистина е около седмица. Просто не можеш да свършиш никаква работа, защото всичко е затворено. Хубавото е, че навсякъде опустява, като в призрачен град. Ресторантите и баровете са отворени само нощем и хората се веселят всяка вечер. Но празниците във всеки град и район си имат особености. Къде ще си на Тет?

Замислих се. Сигурно в затвора.

— Не съм сигурен — отвърнах.

— Разбирам. — Тя помълча за миг. — Щом два пъти си бил тук, сигурно си прекарвал Тет в Сайгон.

— Прекарах го през седемдесет и втора и шейсет и осма.

Сюзан кимна.

— Зная за Тет шейсет и осма. Не ме бива много по история, но поне това ми е известно. Къде беше?

— Край Куанг Три.

— Чувала съм, че в Куанг Три и Хюе било много тежко. Можеш да прекараш Тет в Хюе. Там вдигат голям празник.

— Не съм сигурен къде ще бъда по това време.

— Поне знаеш ли какво ще правиш утре?

— Утре ще разглеждам забележителностите.

— Добре. Имаш нужда от екскурзовод, а аз съм свободна.

— Бил може да се ядоса.

— Ще го преживее. — Тя пак се засмя и запали нова цигара. — Виж, щом ще ходиш на север, трябва да понаучиш едно-друго. Ще ти дам някои полезни съвети.

— Вече достатъчно ми помогна. И какво разбираш под това „на север“?

— Просто така се казва. На север. Някъде на север от Сайгон и другите големи градове — обикновено някое място, на което не би трябвало да ходиш. Нали така?

— Да.

— Е, ако искаш, утре ще ти покажат истинския Сайгон.

— Това доста надхвърля повика на дълга.

Тя ме погледна през цигарения дим.

— Виж, Пол, не… Не те свалям.

— Не съм си го и помислял.

— Добре. Женен ли си? Позволено ли е да ти задам този въпрос?

— Не съм женен, но съм… как му викат сега?

— Обвързан.

— Точно така. Обвързан съм.

— Добре. И аз. Гаджето ми е идиот, обаче това е друга история. Принстън. Има ли нужда да пояснявам?

— Е, Принстън обяснява всичко.

— Надявам се, че не си учил в Принстън.

— Боже опази. Завърших военен колеж — с пълно отличие.

— О… Както и да е. Това съм аз. Не съм…

Донесоха плодовете и кафето.

Оркестърът вече свиреше мелодии от шейсетте и започна „За пръв път в живота ми“ на Стиви Уондър, 1968-а.

Сюзан загриза някакъв плод, после избърса устните си със салфетка. Стори ми се, че се кани да си тръгне, но тя ме попита:

— Искаш ли да потанцуваме?

Това ме изненада, но отвърнах:

— Разбира се.

Изправихме се и отидохме на малкия претъпкан дансинг. Хванах я през кръста и установих, че в нея има много женственост. Затанцувахме. Малко се колебаех относно развитието на нещата, обаче може и да бърках. Бе й втръснало от Бил и искаше да изпита тръпката от вечеря със Супершпионина.

Оркестърът свиреше „Не мога да откъсна очи от теб“. Тялото й беше топло, тя танцуваше добре и усещах твърдите й гърди, притиснати към моите. Брадичката й почиваше върху рамото ми, но лицата ни не се докосваха.

— Приятно е — каза тя.

— Да, наистина.

Танцувахме на покрива на хотел „Рекс“, осветената корона се въртеше над нас, звездите сияеха в небето, духаше топъл тропически ветрец и оркестърът свиреше бавна танцова музика. Помислих си за Синтия, въпреки че държах в прегръдките си Сюзан. Помислих си за малкото ни кратки мигове и за това, че никога не сме изживявали такъв момент. Установих, че с нетърпение очаквам Хаваите.

— Е, искаш ли компания за утре? — след кратко мълчание ме попита Сюзан.

— Да, но…

— Аз съм си такава. Не се занимавам с политика, само с бизнес. Но нещо не си падам по тия идиоти, които управляват тук. Те са жестоки, пречат на бизнеса, забраняват забавленията. А народът е мил и ми харесва. Искам да кажа, че никога не съм правила нищо за страната си, така че, ако е за нея…

— Не е.

— Добре, но ми се ще да направя нещо за теб, защото имам усещането, че ще се нуждаеш от повече съвети за Виетнам, отколкото са ти дали. И ми се ще да успееш в онова, за което си дошъл. И не искам да загазиш, когато напуснеш Сайгон. Останалата част от страната е съвсем различна. Може да стане опасно. Зная, че си корав мъж и можеш да се справиш — вече два пъти си го правил. Но ще съм по-спокойна, ако ти отделя един ден и ти позволя да се възползваш от огромните ми познания за Виетнам. Какво ще кажеш?