Майкъл Крайтън - Аборт

— А за Керън?

— Два пъти — казах.

Седна в стола на Броър, кръглата му форма контрастираше с източените ъгли на облегалките.

— Три пъти — каза той, — за да сме точни.

— Тогава ти…

— Не, не — каза той. — Последният беше през юни.

— А първият?

— Когато беше петнайсетгодишна! — Той въздъхна. — Виждаш ли, правил съм грешки. Една от тях е, че се опитах да се грижа за Керън. Баща й не се интересуваше от нея, а аз бях… привързан към нея. Тя беше мило момиче. Изгубено и объркано, но мило. Така че аз й направих първия аборт, както правех от време на време аборти и на други пациентки. Това смущава ли те?

— Не.

— Добре. Но бедата беше, че Керън забременяваше отново. Три пъти за три години, за момиче на нейната възраст, не беше разумно. Беше патологично. Затова накрая реших, че трябва да задържи четвъртото дете.

— Защо?

— Защото тя очевидно желаеше да забременява. Тя продължаваше да го прави. Явно имаше нужда от срама и неприятностите на извънбрачното раждане. Така че аз не пожелах да извърша четвъртия аборт.

— Сигурен ли беше, че е бременна?

— Не — каза той. — И ти знаеш защо се съмнявах. Исках да направим тестове, но Керън отказа. Тя се интересуваше само от аборт и когато не пожелах да го направя, се ядоса.

— Така че ти я прати при доктор Лий?

— Да — каза той.

— И той го направи?

Питър поклати глава.

— Арт е достатъчно умен. Той не може да не е настоял да се направят тестове. Освен това тя е била в четвъртия месец. Поне така е твърдяла. Впрочем, той не би го направил.

— Нито пък ти — казах аз.

— Не. Ти вярваш ли ми?

— Бих искал.

— Но не си напълно убеден?

Вдигнах рамене:

— Ти изгори колата си. В нея имаше кръв.

— Да. Кръвта на Керън.

— Как стана това?

— Дадох колата си на Керън за уикенда. Тогава не знаех, че вече е решила да абортира.

— Искаш да кажеш, че сама е карала до мястото, където са й направили аборта, и обратно към къщи кървяща? И тогава се е блъснала в жълтото порше?

— Не съвсем — каза Питър. — Но по-добро обяснение можеш да получиш от някой друг. Скъпа, излез! — извика той и ми се усмихна: — Запознай се сега с моето алиби.

Мисис Рандъл влезе в стаята: изглеждаше стегната, стилна и секси. Тя седна на стола до Питър.

— Виждаш ли — попита той — колко съм вътре в тая работа?

— Искаш да кажеш, че бяхте заедно в неделя през нощта?

— Боя се, че да.

— Това е объркващо, но същевременно в известен смисъл и удобно положение — казах аз.

— В известен смисъл — каза Рандъл. Той потупа ръката й и се надигна тежко от стола. — Аз не го смятам нито объркващо, нито удобно.

— Ти си бил с нея в неделя през цялата нощ?

Той си наля още един скоч.

— Да.

— И какво правихте?

— Какво правихме — каза Питър — не бих казал и под клетва.

— Със съпругата на брат си?

Той намигна на мисис Рандъл:

— Ти съпруга на брат ми ли си?

— Чух такъв слух — каза тя, — но не му вярвам.

— Виждаш ли, въвличам те в някои съвсем лични семейни работи — каза Питър.

— Те са семейни работи, ако не и нещо повече.

— Ти възмутен ли си?

— Не — казах аз. — Възхитен.

— Джошуа — каза Питър — е глупак. Ти знаеш това, разбира се. Също и Уилсън. Ето защо той е толкова сигурен. Но за нещастие Джошуа се ожени за Евелин.

— За нещастие — повтори Евелин.

— Затова сме сега в такова безизходно положение — продължи Питър. — Тя не може да се разведе с брат ми, за да се омъжи за мен. Това не би било възможно. Сега се примиряваме с живота ни такъв, какъвто е.

— Труден, представям си.

— Всъщност не — каза Питър, като седна с чаша разхладително. — Джошуа е много отдаден на работата си. Той често остава до късно нощем. А Евелин има много клубни и светски ангажименти.

— Той все някога ще разбере.

— Той вече знае — каза Питър.

Трябва да съм реагирал, защото веднага уточни:

— Не съзнателно, разбира се. Джошуа не е сигурен. Но подсъзнателно си дава сметка, че има млада жена, която пренебрегва и която търси… удовлетворение някъде другаде.

Обърнах се към мисис Рандъл:

— Бихте ли се заклели, че Питър е бил с вас в неделя вечерта?

— Ако трябва — каза тя.

— Уилсън ще ви накара.

— Да, знам.

— А защо обвинявате Арт Лий?

Тя погледна към Питър.

— Опитва се да ме защити — каза той. — Арт е единственият друг лекар, за когото тя знае, че прави аборти.

— Да — потвърди Евелин.

— Той правил ли ви е аборт?

— Да. Миналия декември.

— Беше ли добър абортът?

Тя се размърда в стола.