Интересното е, че всички тези проблеми са нови. Те са резултат на развитието на новите технологии, на морала и на правните постановки, които възникнаха през последното десетилетие.
Например сега към болничните аборти трябва да се отнасяме като към относително нескъпа и безопасна процедура, с процент на смъртност подобен на този при вадене на зъб. Невинаги е било така, но в съвременния контекст е, и следователно трябва да се съобразяваме с това.
Евтаназията някога е била много по-малък проблем. Когато лекарите имаха по-малко животоподдържащи средства, изкуствени респиратори и знания за електролитните баланси, пациентите с неизлечима болест умираха по-бързо. Сега медицината е изправена пред факта, че човек може технически да бъде поддържан жив за неограничен период, въпреки че може никога да не бъде излекуван. Следователно, лекарите трябва да решат дали и за колко време да се прилага поддържаща терапия. Това е проблем, защото лекарите по традиция се чувстват задължени да поддържат живота на своите пациенти толкова дълго, колкото е възможно, като използват всяка достъпна техника. Сега нравствеността и дори хуманността на този подход трябва да се постави под съмнение.
Оттук възникват и следните въпроси: дали пациент, страдащ от неизлечима болест, има право да откаже поддържаща терапия; дали пациент, изправен пред седмици или месеци на непосилна болка, има право да поиска лесна и безболезнена смърт; дали пациент, който се е оставил в ръцете на лекарите, има право на решаваща дума върху собственото си съществуване?
Социалната отговорност от съвременна гледна точка — отговорността към обществото, не само към индивида, е нещо съвсем ново за медицината. В миналото бедните пациенти били лекувани от милосърдни лекари или въобще не били лекувани; сега нараства чувството, че медицинската помощ е право, а не привилегия. Увеличава се броят на пациентите, които някога биха разчитали на благотворителност, а сега са обхванати от здравни застраховки или от Медикеър 20 20 Система в САЩ за здравна застраховка на хора над 65 години. — Б.пр.
. Лекарят днес е принуден да обмисли отново ролята си не само за тези пациенти, които могат да си позволят да потърсят помощта му, но и за всички хора в обществото. С това е свързано и нарасналото значение на превантивната медицина.
Определението за смърт е проблем със самостоятелна причина: трансплантацията на органи. Откакто хирурзите станаха по-опитни при трансплантирането на органи от починали хора на живи пациенти, въпросът кога човек е мъртъв става критичен, защото органите трябва да бъдат взети от мъртвия колкото се може по-бързо. Старите, примитивни индикатори — липса на пулс и дихателна дейност, са заменени с липса, на ЕКГ 21 21 Електрокардиограма. — Б.пр.
активност или плоска ЕЕГ 22 22 Електроенцефалограма. — Б.пр.
, но въпросът все още не е решен и може да остане такъв задълго.
Има още един проблем на медицинската етика, засягащ лекарите и производителите на лекарства. Той прилича на дърпане на въже с четири края, включващо пациента, лекаря, правителството и производителя на лекарства. Изходът от този проблем засега е неясен.
Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/6417
Издание:
Майкъл Крайтън. Аборт
Американска. Първо издание
Издателска група „МАТЕКС-EЛMA“, София, 1995
Художник: Камен Стоянов
ISBN: 954-508-018-3
Death on the table (смърт на масата) — хирургически жаргон за смъртен случай при операция. — Б.а.
Planck (англ.) — греда. — Б.пр.
Christian Science (англ.) — етическо учение за лечение на болестите без лекарства. — Б.пр.
Chink (англ.) — презрителен прякор за китаец в САЩ. — Б.пр.
Това се случва често в медицината. Например за пациент с температура, увеличено количество на левкоцитите и болки в долната дясна част на корема очевидната диагноза е апендицит. Правейки апендиктомия, лекарят може да открие, че апендиксът е нормален. Но той не носи никаква вина, защото са съществували всички признаци за апендицит и всяко забавяне би могло да бъде фатално. — Б.авт.
Бойната зона. — Б.пр.
От shit (англ.) — лайно. — Б.пр.
Обикновено всеки лекар си има списък с най-необичайните случаи в практиката му. Един хирург много обича да разказва как, когато бил в Отделението за бърза помощ, му докарали двама пациенти, жертви на автомобилна катастрофа. Единият човек бил загубил крака си от коляното надолу, а другият бил със смазан гръден кош. Толкова бил смачкан, че заради силното кървене в началото не могли да установят какви точно са пораженията. Когато го прегледали на рентген, видели, че кракът на първия бил вклинен в гръдния кош на втория. — Б.а.
Читать дальше