Майкъл Крайтън - Аборт

Уестън не зададе въпроса. Не трябваше да го задава.

— Би могъл да си признаеш всичко — казах аз.

— Да — каза той много бавно. — Бих могъл.

Вън студеното слънце грееше в клоните на безлистните дървета на Масачузетс Авеню. Когато излязох, край мен профуча линейка. Докато минаваше, видях отзад човек с кислородна маска. Не можех да различа чертите на лицето му, не познах дори дали е мъж или жена.

Няколко души се спряха на улицата и изгледаха линейката. На лицата им бяха изписани загриженост, любопитство и съчувствие. Може би се питаха кой е човекът, каква е болестта и дали ще излезе жив от болницата. За разлика от мен те не можеха да получат отговорите на тези въпроси.

Точно тази линейка имаше светлини, но сирените не бяха включени и се движеше с почти нормална скорост. Това означаваше, че пациентът не е много болен.

Или че е вече мъртъв. Не беше възможно да се разбере кое от двете. За миг се почувствах странно, изпитах такова любопитство, че почти се почувствах длъжен да отида в Отделението за бърза помощ и да разбера кой е пациентът и какви са прогнозите.

Но не го направих. Вместо това тръгнах по улицата, качих се в колата си и потеглих към къщи. Опитах се да забравя за линейката, защото имаше милиони линейки, и милиони болни, всеки ден, във всяка болница. В края на краищата аз забравих.

И тогава се почувствах добре.

Част от работата на всеки патолог е да опише бързо и точно това, което вижда. За да направят това, много патолози описват болните органи, като че ли са храна, което им е спечелило името „деликатесни патолози“.

Други патолози се възмущават от тази практика; те не одобряват такъв начин на даване на сведения, подобен на ресторантско меню. Но той е толкова удобно и полезно средство, че почти всички патолози го използват понякога.

Така се появяват желирани тромби и посмъртни, големи колкото пилета тромби. Има узрели малинови мукози, които показват наличието на холестерол. Има и черен дроб като индийски орехчета при конгестивна сърдечна недостатъчност, както и лигавица на матката като швейцарско сирене при хиперплазия.

Дори нещо толкова неприятно като рака може да бъде описано като храна, както в случая на овес — карцином на белия дроб.

По принцип докторите се отнасят с недоверие към полицията и се опитват да избягват всякакви взаимоотношения с нея. Един пример.

Една вечер от леглото си бил вдигнат един брилянтен доктор от Дженеръл, за да прегледа пиян, доведен му от полицията. Полицията знаела, че някои медицински случаи — като диабетната кома — могат добре да имитират пиянство, дори „алкохолно“ дишане. Така че прегледът е рутинен. Мъжът е прегледан, обявен за здрав и изпратен в затвора.

През нощта пияният умира. След аутопсията се оказва, че има разкъсан далак. Семейството дава под съд лекаря за небрежност и полицията му оказва голямо съдействие в опита им да обвинят лекаря. По време на процеса е решено, че лекарят наистина е проявил небрежност, но никакви обезщетения не са присъдени.

Този лекар по-късно се опитва да получи лиценз от щатския съвет на Вирджиния, за да упражнява професията си в този щат, и успява едва след огромни трудности. Този инцидент го преследва до края на живота му.

Макар че е възможно той да е пропуснал уголемен или разкъсан далак по време на прегледа, това е почти изключено, като се имат предвид видът на раната и изключително високият професионализъм на лекаря. Заключението на медицинския персонал бе, че вероятно човекът е получил силен ритник в стомаха от полицай, след като е бил прегледан.

Разбира се, няма никакво доказателство и за това твърдение. Но достатъчно инциденти като този са по принцип в основата на недоверието на лекарите към полицията.

През цялата история хирургията и войната са били тясно свързани. Дори днес младите хирурзи най-малко от всички лекари възразяват да бъдат изпратени на полесражението. Защото именно там хирурзите и хирургията традиционно са се развивали, правели са открития и са помъдрявали.

Първите хирурзи не са били лекари, а бербери. Тяхната хирургия била примитивна, състояла се главно от ампутации, пускане на кръв и превързване на рани. Берберите придружавали войската по време на главните кампании и постепенно усвоявали изкуството да помагат за възстановяване на пострадалите.