Дъглас Кенеди - Убийствен бизнес

Но откак аз поех работата като регионален мениджър по продажбите преди осемнадесет месеца, ние не сме получавали недостиг при изпълнение на квотата. И когато ни дадат коледните премии следващия петък, дванадесети декември (дата, която съм отбелязал със звездичка в календара си), аз основателно очаквам да видя думите шестдесет хиляди долара, написани върху чека ми… което ще ми помогне да спя по-добре, тъй като сега живея само от хвалби и обещания. Дължа някъде към двадесет хилядарки по петте си кредитни карти. Плащам по триста двадесет и пет долара месечна лихва върху двадесет и пет хиляди краткосрочен заем, който взех преди пет месеца. Просрочил съм с един месец плащането на годишната такса от хиляда и осемстотин долара за членството си в централния тенис клуб. Току-що ангажирах седемдневен коледен престой в хотела „Четири сезона“ в Невис (смайващи пет хиляди и шестстотин само за стаята и за полета — но, както постоянно говоря на Лизи, това е първата ваканция, от която се нуждаем вече три години). А зъболекарят, доктор Мортимър Гордън, миналата седмица ме уведоми, че ме чакат три хиляди и двеста долара за смяна на стар мост, който най-накрая си изживял живота след двадесет и една години (резултат от инцидент с велосипед на единадесетгодишна възраст, който ми струваше горен преден зъб). За нещастие направата на мост не се покрива от медицинската осигуровка на компанията. И макар че зъболекарската работа е, от финансова гледна точка, почти последното нещо, от което се нуждая точно в този момент, док Гордън казва, че нямам друг избор, освен да си поставя новия мост сега (старият е толкова опасно разхлабен, че може да падне във всеки момент — например посред обяда с Джо Доулинг в Лутес).

С други думи от тази шестдесетхилядна премия ще ми остане малко ресто. Но поне за пръв път от три години насам ще бъда на чисто. И голямото Новогодишно Решение за деветдесет и осма е: Никога не си насаждай пак задника в такова лошо финансово положение.

Телефонът на бюрото ми иззвъня. Вдигнах поглед от списъка с изпълнените задачи за деня и натиснах копчето на говорителя.

— Тук е Нед Алън.

— Колко пари ми спечели днес, Алън?

Беше шефът ми, Чък Зануси.

— Много — но всичките ги издухах.

— О, така ли? За какво?

— Животът се състои от важни дреболии: ново ферари, четири билета до корта за Никс…

— Аз получавам ли един от билетите? — попита Чък.

— Мислех, че си почитател на Нетс.

— Нали знаеш, някои шефове биха те уволнили за такава забележка.

— Но ти имаш страхотно чувство за хумор, Чък…

— То е необходимо в бизнеса. — Изостави шеговития тон. — Е, кажи ми…

Линията започна да пращи.

— Къде си? — попитах аз.

— Във въздуха между Чикаго и Ла Гуардия 5 5 Ла Гуардия — летище за вътрешни полети в Ню Йорк — Б.пр. .

— Не знаех, че днес се насочваш към Чикаго. Мислех, че ще долетиш направо от Сиатъл.

— Така и направих — докато не ми се обадиха да спра в Чикаго…

— Кой се обади?

— Ще стигнем и до това. Сега ми кажи…

— Мисля, че накрая успях да убедя Големия Буда, Джо Доулинг, да седне на масата.

— Нещо твърдо?

— Една страница за април.

— Това ли е всичко?

— Но той иска да обядва с мен по-следващата седмица.

— Предполагам, че това вече е нещо.

— Това е повече от нещо, Чък. Това е истински пробив. Ад-Тел все хитрува, откак Доулинг пое работата преди осем месеца. А Айвън ги преследва като призрак от ада.

— Но ти приключи сделката — не Айвън.

— При Айвън всичко е наред.

— Той ме притеснява. От месеци не е направил никакъв удар.

— Два месеца, това е всичко.

— Достатъчно дълго е — отбеляза Чък.

— Все още достигаме квотата.

— Само защото всички останали го покриват.

— Преди Айвън беше печеливша карта и пак ще бъде. И той е на ръба да приключи голяма сделка за две страници с GBS…

— Ще повярвам, когато видя мастилото върху договора.

— Хайде, знаеш какво му се струпа на главата…

— Да, да, да.

— Обичам състрадателните издатели.

— Покрих му задника, когато мина през подобен лош период преди две години.

— Той и тогава се измъкна. Даже надвиши квотата си с двадесет и два процента. Момчето пак ще се измъкне.

— Разчувстван съм от вярата ти в човечността, Нед. Това е толкова шибано оптимистично…

— И защо беше това отклонение в Чикаго?

— Утре.

— Какво?

— Ще ти кажа утре. На закуска. В осем сутринта, в „Уолдорф“.

— Нещо ново?

— Утре.