Дъглас Кенеди - Убийствен бизнес

Човече, не заслужавах ли да ме изритат по хлапашкия задник! Както разбрах много бързо, едно момче от Мейн с диплом от третокласен държавен университет и без връзки не можеше да превземе Манхатън точно за една нощ. Вярно, опитах се да нахлуя на Уолстрийт — но конкуренцията за места беше брутална и онези, които влизаха през задните вратички, или онези от добрите училища винаги печелеха. Момчета като мен, от друга страна, бяха хванати в адския капан на служителите от средното ниво.

Макар че бях отчаян да намеря някаква административна работа, аз продължавах да подскачам от по-ниска към още по-ниска длъжност, като винаги се надявах, че тя може да ме доведе до повишение. Даже когато приемах телефонни поръчки при Братя Брукс, не преставах да се опитвам да си проправя път към мениджърския отдел на организацията — само за да ми кажат, че, при моето отчаяно ниско входно положение, ще трябва да работя няколко години, преди да бъде обмислено повишението ми.

Но аз не исках да прекарам три години, вързан за слушалката, задавайки на клиентите въпроси като: Какво искате — пуловер с висока яка или отворен? Знаех, че имам умения, талант — нещо, което най-накрая щеше да ми позволи да разцъфтя в Ню Йорк. Проблемът беше: все още не бях разбрал какъв е този талант.

Така че продължих да се нося — сменяйки онази идиотска работа за серия други, включително и една глупава служба в издателския отдел на Пето авеню.

След седем тъпи месеца бумащина продължих напред — станах служител по пласмента в една трудова агенция на центъра. След три месеца на тази наелектризираща работа се запознах с Чък Зануси. Той беше помолил агенцията да му намери нова секретарка. Аз бях натоварен със задачата и ние прекарахме около седмица, разговаряйки редовно по телефона, докато той преглеждаше подбраните кандидатки. Трябва да съм го впечатлил с енергичния си стил — защото по време на последния ни разговор той ме попита:

— Защо умно момче като теб работи такава безнадеждна работа?

— Търся начин да се измъкна. Бързо.

— Мислиш ли, че можеш да продаваш?

— Повярвайте ми — излъгах, — мога да продавам.

— Тогава ела да се видим.

Само след седмица в „Компютърен свят“ обаче започнах да разбирам, че това абсурдно надуто твърдение всъщност е било вярно. От момента, в който вързах първата си сделка (една осма страница на софтуерна компания за защита на дискретността, наречена Заключи го вътре ), аз разбрах, че съм открил моя талант, моята професия, моето призвание. Открих, че всяка продажба е една малка победа, изпълнение (да не споменаваме още няколкото долара в джоба ми). Колкото повече пространство продавах, толкова повече от нюансите на търговията започнах да научавам; как да придумвам, да говоря сладко-сладко, да впримчвам.

— Мисли за всяка сделка като за прелъстяване — посъветва ме Чък Зануси скоро след като постъпих в „Компютърен свят“. — Целта е да свалиш клиента — но да го направиш по такъв начин, че той да не разбере, че му смъкваш гащите. Ако вземеш да пипаш грубо, да му се лигавиш на главата, той ще ти каже да се разкараш. Запомни: оперативната дума в прелъстяването е финес .

Спомних си този съвет две седмици по-късно, когато се мотаех из конгресния център Джавитс. Присъствах на първото си индустриално-търговско изложение — СОФТУС — национален маратон по придумване в софтуерната индустрия. Обикаляйки край хилядите щандове, пръснати около главната конгресна площадка, аз забелязах един щанд на компания, наречена „Майкро хелп“ — която се намираше високо в хит списъка от компании, които Чък Зануси ми възложи скоро след като постъпих в компанията.

— Тези типове от „Майкро хелп“ имат страхотен продукт, наречен Uninstaller — каза Чък. — Но проблемът е, че се колебаят, когато стане дума да рекламират при нас. Прочети каквото можеш за Uninstaller и закови шибаняците.

До този момент „Майкро хелп“ отказваха да отговарят на обажданията ми. Ето защо бях толкова доволен да се натъкна на един от техните търговски щандове — и да забележа, че представителката им е направо убиец. Дълги крака. Високи скули. Кехлибарено черна коса, подстригана късо по модата, издокарана в красиво черно костюмче. Много заета с телефона, докато приближавах към щанда.

— Здравейте — каза тя, приключи разговора и протегна ръка. — Лизи Хауърд. С какво мога да ви помогна?

Ръкостискането беше здраво, без излишни формалности; зад изтънченото лустро в гласа й се усещаше акцент от северната част на щата Ню Йорк.