Дъглас Кенеди - Убийствен бизнес

Изгледах го. Чакаше.

— Но имате думата ми: тя не иска нищо друго, освен спокоен живот. И определена компенсация за загубите си. Значи ето я сметката… и трябва да кажа, че тя ми се струва доста разумна. Тя ще задържи милиона в офшорната сметка на Питърсън — което общо взето ще измъкне семейството й от дълга, който Питърсън им е оставил, и ще плати първата ипотека върху къщата. После тя ще иска още един милион, който възнамерява да инвестира в надеждни спестовни тръстове и взаимни фондове, за да осигури приличен годишен доход за себе си и за двете си деца.

— Ами касетките? — заинтересува се Балантайн.

— Вие ще запазите този комплект. Оригиналите остават заключени на сигурно място — и с инструкции да бъдат предадени на федералните ако аз или мисис Питърсън бъдем настигнати от зловеща смърт. Но това няма да се случи, нали?

— Откъде да знам, че вие никога вече няма да използвате тези касети и отново да се пазарите с мен?

— Защото, въпреки цялото ми уважение, след днешния ден аз не искам да ви виждам повече. А мисис Питърсън изобщо не иска да се среща с вас. Така че…

Извадих клетъчния си телефон.

— … договорихме ли се?

— Не е евтино.

— Все пак ще трябва да намерите около три милиона, за да уредите уговорката с мисис Питърсън и да платите на вашите инвеститори. Но, хей, това е ниска цена за вашата свобода, за вашия живот. И какво са три милиона долара за Джак Балантайн?

Той поклати нетърпеливо глава.

— Дай ми телефона — нареди.

— Номерът вече е програмиран. Трябва само да натиснете изпрати.

Той направи каквото му казах.

— Мисис Питърсън? Обажда се Джак Балантайн. Имах дълъг разговор с вашия представител, мистър Алън. Приятно ми е да ви съобщя, че съм съгласен с вашите условия. Сега ви давам мистър Алън.

Върна ми телефона.

— Здрасти, Мег.

Тя беше като ошашавена.

— Той наистина ли се съгласи с всичко?

Погледнах към него.

— Той държи на думата си.

— Сигурно си удивително убедителен, мистър Алън.

— Мога да играя само с картите, които държа. А ти ми раздаде четири аса. Как се отнасят към теб Фил и Вини?

— Страхотно, но постоянно ми пускат албумите на Ал Мартино.

— Е, за всичко си има цена.

— Мисля, че те заслужават награда от моя неочакван късмет. Дали ще приемат десет бона?

— Съмнявам се — Фил е по-етичен, отколкото му се иска да си признае. Слушай, трябва да затварям.

— Бог да те благослови, Нед.

— Не кихнах ли току-що?

Изключих телефона.

— Тя е много доволна — съобщих.

— Сигурен съм в това — сряза ме сухо Балантайн. — А сега, сър, как мога да удовлетворя вас? Милион? Нова работа? И двете? Каква е цената?

— Искам от вас само две неща. Първото е следното — утре сутринта в девет часа трябва да се явя в полицията в Олд Гринич, за да взема участие в разпознаване, където оберкелнерът от ресторанта в Хайт Риджънси — мистър Майкъл Олгър — със сигурност ще ме посочи като човека, видян за последен път с Питърсън. Искам да убедите мистър Олгър — с известно количество сухо — да посочи Шуберт вместо мен.

Джери се опита да възрази на идеята ми, но Главорез Номер две просто му изви ръцете зад гърба.

— Шуберт заповяда смъртта на Питърсън — поясних аз. — Шуберт уби Питърсън задочно. Шуберт трябва да поеме вината.

— Дадено — отсече Балантайн.

Изведнъж Джери ритна с пета левия крак на Главорез Номер две и се освободи от хватката му.

— Не поемам никаква шибана вина — изкрещя той и хукна през вратата. Главорез Номер две се канеше да хукне след него, но Балантайн каза:

— Обади се на охраната, нека те да го намерят.

Главорез Номер две вдигна телефона. Аз попитах Балантайн:

— Не се ли тревожите, че може да избяга?

— Повярвайте ми, той никога няма да излезе от сградата — каза той делово. — Сега, докъде бяхме стигнали, мистър Алън?

— Щяхме да обсъждаме последната ми молба — напомних аз.

— Която е?

— Аз излизам от тук и вие никога повече няма да приближавате до мен.

— Това ли е? — учуди се Балантайн.

— Да — това е.

— А предложението ми за един милион?

— Все още ли е в сила?

— Както сам казахте, аз си държа на думата. А освен парите, в момента си търся нова дясна ръка. Двеста бона на година — и, не е нужно да го казвам, много премии. Всичко е ваше, мистър Алън.

— Не, благодаря — отговорих след известен размисъл.

— Не ми казвайте, че даже не сте изкушен.

— Разбира се, че съм изкушен.

— Един милион долара и впечатляваща нова работа решават много проблеми.