Крис Муни - Да помним Сара

Кратка тишина, докато Майк си поема дъх, а във въображението му изниква образът на Жан-Пол, издокаран в елегантен костюм, седнал в старинно кресло в своето имение или както там му викат — седи и обмисля дали да отговори на въпросите, или да затвори.

— Имам само няколко въпроса. Само пет минути, и ще ви оставя да се върнете към нормалния си живот.

— Jesus doux et merciful. 5 5 Милостиви и благи Исусе (фр.). — Б.р.

— Погледнете на нещата от моята гледна точка — казва Майк. — И вие щяхте да искате да узнаете истината, нали?

От другия край на линията Жан-Пол въздъхва тежко в ухото му.

— Това е… предпочитам да не водя този разговор.

— Трябва да знам — казва Майк и стисва по-силно слушалката. — Моля ви.

Изтича цяла минута, преди Жан-Пол да заговори отново.

— Франсин Бру. Майка ви смени името си. Страхуваше се до смърт от вашия баща.

— Известно ми е с положителност, че Лу е бил там и я е открил.

— Да, така е. — Нова тежка въздишка, а сетне Жан-Пол отронва: — Знам всичко.

— Какво стана?

— Преби я. Счупи й носа и две ребра.

Майк обгръща с една ръка горната част на автомата и се обляга напред, облизва с език небцето, което е абсолютно пресъхнало.

— Тя имаше прекрасен живот тук — обяснява Жан-Пол. — Аз я обичах много.

Нещо в тона на французина подсказва на Майк да затваря и да се маха.

— Стана преди около година — казва Жан-Пол. — Събуди се с болки в гръдния кош. Закарах я веднага в болница… съжалявам.

Майка му е била жива през всичките тези години.

Усеща сърбеж в очите и започва да примигва.

— Аз съм ви виждал веднъж, нали? В Бостън? Беше по Коледа и ние двамата правехме обиколка на Бийкън Хил, а тя се престори, че ви среща случайно. Каза, че сте неин приятел.

Нова пауза, а сетне Жан-Пол продължава:

— Да, аз бях.

— Само че плановете ви не предвиждаха и аз да избягам с нея.

Жан–Пол замълчава.

— Онзи път — казва Майк — тя се е опитала да ви убеди да вземете и мен, нали така?

— Още съвсем млад разбрах едно нещо за себе си: от мен не става родител. Крайно себичен съм. Изцяло погълнат от собствената си личност.

— Значи през ум не й е минавало да се върне за мен?

Жан-Пол се колебае.

— Беше ми писала, че е изключително важно Лу да не я открие — продължава Майк, — само че не е имало абсолютно никакво значение. Тя не е мислела да се връща за мен. Пуснала е онези писма и е знаела, че като не се върне, аз ще хвърля вината за това върху Лу.

— Не одобрявах избора на майка ви.

— Но и не съжалявахте особено заради него.

— Бяхме млади — казва Жан-Пол. — Човек прави глупости на младини. Не се замисля за последиците. За това, че ще му се наложи да живее с тях до края.

— Изрази ли някога съжаление заради решението си?

— Не мога да говоря от нейно име.

— Току-що го направихте. — Майк окачва слушалката и усеща медальона със свети Кристофър, същият, който му е подарила, да се люшка върху гърдите му.

Майк тъкмо излиза от паркинга на „Маккензи“, когато клетъчният зазвънява.

— Когато за последно проверявах, нямах партньор — съобщава Нанси.

— Беше заета днес и реших да помогна малко.

— Ако имах нужда от помощ, щях да те помоля още снощи. Няма защо да се бъркаш и…

— Нанси, имай предвид, че никак не съм в настроение за подобни приказки.

Откъм другия край се чува шум от дълбока въздишка, след което Нанси казва:

— Казваш, че тя пощуряла, когато научила за абортите.

— Имаше нещо такова.

— Разкажи ми дума по дума, без да пропускаш нищичко.

Следващите няколко минути Майк разказва за случилото се у Тери.

— Доста бурна реакция — отсъжда Нанси накрая.

— Жената е католичка с голямо К. Носи кръст на показ.

— И аз съм католичка.

— Но не и с голямо К. Има огромна разлика, повярвай ми.

— Въпросът е, че не бих подивяла така пред чужд човек. Друго?

— Казах ти, че се мести в Аризона.

— Заради фибромиалгията ли?

— Отчасти. Останах с убеждение, че има нещо общо с приятелката й.

— Тя как се казва?

Майк се замисля.

— Не си спомням.

— Господи!

— Какво значение има? Тя не е сред заподозрените, Нанси.

— Задръж малко. Ти снощи поиска ли от мен да ровя, или не?

— Да…

— Работата ми е да се срещам с хора, да им задавам въпроси, да търся слаби места в техните версии. Ако нещо куца, ако не се връзва, тогава задълбавам още навътре. Ще ме оставиш ли да си свърша работата, или искаш да ме заместиш?

— Не искам — казва Майк през зъби. — Карай нататък.