Крис Муни - Да помним Сара

— Не — отвръща той. — В момента изкачва стълбите й на бегом.

— А тя?

— Сяда зад волана на волвото… Изкарва колата на улицата.

— Виждаш ли номера?

— Да.

— Кажи ми го.

Майк го прави, а щом свършва, Нанси нарежда:

— Сега карай след нея. Искам да знам къде отива.

— Не мислиш ли, че сме малко…

— Прави каквото ти казвам. Тя познава ли камионетката ти?

— Нямам представа. — Тери вече е излязла от алеята и сега се отдалечава. Майк притиска с рамо телефона към ухото си и пали двигателя.

— Проследявал ли си някого? — пита Нанси.

— По цял ден само това правя. Току си набележа някоя жена и започвам да я следя просто така, за удоволствие. — Тръгва напред. Волвото е спряло на кръстовище. Не дава мигач.

— Трябва да се държиш толкова надалеч от нея, колкото е възможно, без да я загубиш. Ако реши да провери дали не я следят, ще гледа максимум две-три коли назад. Понеже си с камионетка, гледаш от по-високо и няма нужда да си толкова наблизо. Имаш ли някой приятел, който да наглежда къщата, докато стигна до нея?

— Не мислиш ли, че прекаляваш малко?

— Това „да“ ли означава, или „не“?

— Имам един предвид. — Сега се налага Майк да спре на кръстовището.

— Кажи му да се свърже с мен. Лепни се за Тери и гледай да не я изтървеш. — Нанси затваря.

Волвото поема наляво, по Графтън. След километър — два са изходите към Първа магистрала.

Тери излиза от града. Е, и?

Защо й е да взема волвото на този мъж? Защо не използва собствената си кола?

Започва да прехвърля в главата си възможните обяснения: може да й има нещо. Може… един Господ знае какво. Съществуват десетки обяснения. Логични до едно.

И все пак, докато кара отзад, Майк усеща как го завладява параноята на Нанси. Добре, Тери е реагирала малко странно, дори донякъде фанатично, на въпроса за абортите. И още: когато излезе на улицата, се огледа много подозрително. Защо? От него ли се страхува? От полицията?

А да не забравяме и онова, което каза за предметите, скрити от Джона под пода в спалнята му.

Майк звъни на Бил.

— Ще те помоля за една голяма услуга и нямам време да ти обяснявам защо. Просто го направи.

— Казвай!

— Имаш ли нещо за писане?

— В кухнята съм, точно пред черната дъска. Казвай!

Майк обяснява накратко, а сетне диктува адреса на Тери и телефонния номер на Нанси.

— Наблюдавай къщата — добавя той. — Обади се на Нанси, кажи й, когато стигнеш там, и я дръж в течение.

— Добре. А ти къде отиваш?

— Ще ми се да знаех.

В продължение на два часа Майк следва Тери. Отначало на север, по Деветдесет и трета, а сетне по Осемдесет и девета, пак в същата посока, като прекосява голяма част от Ню Хампшир, за да навлезе във Върмонт, без изгледи да спре.

Проследяването е трудна работа. В случая още по-трудна, защото помежду им няма други автомобили. В момента се движат по тих, двулентов участък от магистралата, обточен от двете страни с дървета, а волвото е доста напред, но все още в полезрението му и все така поддържа стабилна скорост от сто и пет километра в час. Тери не натиска газта нито веднъж. Или не бърза закъдето се е запътила, или не иска да превишава позволената скорост от страх да не я спрат.

Какво си намислила, Тери, дяволите да те вземат!

И каква връзка има то със Сара? Докато кара, въпросът жужи в главата му и търси отговор.

Майк поглежда стрелката на резервоарите. Първият е почти изпразнен, но, слава Богу, вторият е пълен. Тери ще трябва да спре по някое време да зареди. Досега трябва да й е останал приблизително четвърт резервоар.

Телефонът звъни. Нанси.

— Извинявай, задето се обаждам с такова закъснение, но моят компютърен специалист едва сега приключи с анализа на телефонните разговори на Тери Ръсел. Няма регистрирани обаждания от или до Аризона. Нито от домашния, нито от мобилния телефон. Фибромиалгията също се оказва лъжа. Проверих медицинската база данни и останах на сухо.

— А волвото на кого е?

— На някой си Антъни Лънди. Има къща в Медфорд. Женен, с две деца, бивш полицай, пенсиониран преждевременно преди шест години — още не знам защо. За него разбрах две неща. Първо: задържан е за нарушаване на обществения ред. Това е станало, след като се е пенсионирал и, забележи, причината е участие в незаконен протест пред някаква клиника за аборти.

Най-напред странната реакция на Тери, а сега и тази информация за нейния приятел.

— Второ — продължава Нанси, — този тип е голям чистофайник. От половин час го наблюдавам с бинокъл. В момента търка стените в жилището на Тери. Мисля да го наема за моя апартамент.