Крис Муни - Да помним Сара

— Добре тогава. Тери спомена ли още нещо за Джона?

— Не. Всъщност подчерта дебело, че не познава тази страна от неговата личност.

— Така ли каза? Това ли са точните й думи?

— Каза горе-долу така: „Относно онази страна на отец Джона, която е отговорна за случилото се с момичетата и за скритите под пода на спалнята му неща — нямам ни най-малка представа.“

— Казала е, че нещата са оставени под пода на неговата спалня.

— Точно така каза.

— Сигурен ли си?

— Абсолютно.

— Такава информация не е излизала нито в печата, нито по телевизията.

Майк не следи новините напоследък.

— Може да го е чула от Мерик.

— Мерик няма да тръгне да обсъжда подобни неща с нея.

— Но с мен го направи.

— Не е същото. Направил го е, за да те убеди по-лесно… — Нанси млъква изведнъж.

— Да ме убеди в това, че всичко е свършило ли? Това ли искаше да кажеш?

— Кога е говорила за последно с Мерик?

— Нямам представа. Да се върна ли да я питам?

— Не, но след като гориш от желание да си играеш на частен детектив, ще я наглеждаш, докато пристигна у тях. Не си отлепяй гъза от седалката на камионетката и се обади, ако тръгне да излиза. Не искам да ми изчезне, преди да съм говорила с нея. Ще бързам.

Майк открива свободно място за паркиране край тротоара, на една пресечка разстояние от жилището на Тери Ръсел. Изпод сянката на някакво дърво се открива прекрасна гледка към предната врата и верандата. Той накланя облегалката назад, пали цигара и започва да наблюдава входа и алеята за паркиране.

В същия миг вижда себе си на девет години, как кара ново колело по тяхната алея. Именно то му е подарък от Лу. Майк се опитва да прогони спомена, обаче дочува гласа на Лу, който го вика откъм задния двор, където го заварва седнал на стълбите, току–що изкъпан, облякъл чиста, бяла долна риза и джинси без петънце по тях.

— Сядай тука, вожде — казва му Лу и тупва с длан стъпалото до себе си. — Трябва да си поговорим.

Вечерта е влажна, въздухът тежи от жега, наситен с миризма на прясно окосена трева и градински тор. Майк присяда върху противоположния край на стъпалото, на цяла ръка разстояние, в случай че му се наложи да побегне. Засега Лу не изглежда ядосан. В момента фиксира с поглед съседа, Нед Кинг, който е застанал на четири крака и работи нещо в градината си, а кафеникавите му шорти и твърдата, жълта пластмаса на изкуствения крак са целите в пръст.

— От мина е — съобщава Лу. — Стъпил отгоре и — бам! — останал без крак. А сега нещастното копеле се бори с рака. Спомен от работата му с химическо оръжие. Нищо няма да му стане на Господ, ако рече да ни остави поне за миг да отдъхнем.

Луис Съливан, кавалер на „Пурпурно сърце“, поклаща глава с въздишка, опечален или гневен, а може би и двете — Майк никога не е в състояние да определи. Настроенията на баща му, техният генератор и момент на избухване са точно толкова предсказуеми, колкото времето в Ню Ингланд.

— Майка ти я няма вече пет месеца — започва Лу. — И никога няма да се върне. Нито след седмица, нито след година. Отишла си е, ясно ли е?

— Къде? — пита Майк, а отговорът му е известен.

В началото на миналия месец, през юни, на адреса на Бил пристига дебел плик с неговото име. Вътре има сребърна верижка за ключове и кратка бележка. Майка му е написала: Когато ти пиша пак, ще имам адрес, на който да ми отговориш. Скоро ще бъдеш при мен, в Париж. Вярвай, Майкъл. Помни, че трябва да съхраниш вярата си, без значение колко лоши са нещата. И не забравяй да си мълчиш за това. Няма нужда да ти напомням какво може да ми стори баща ти, ако научи къде се крия.

Париж. Майка му живее в Париж.

Лу отпива от бирата, а когато свършва, отпуска ръката с бутилката между коленете си. Майк наблюдава внимателно ръцете му. Свият ли се в юмруци, работата е ясна — предстои пердах.

— Но това няма значение — заявява Лу. — Тя ни напусна. Това е, което има значение. И никакви молитви няма да я върнат у дома. Господ не дава пукната пара за твоите проблеми. Въобще не му пука дали си загубил крака си заради мина, дали брат ти е загинал в някоя лайнена война, или майка ти е духнала нанякъде. Той взема ли, взема и не спира да взема, защото отвътре Той е един садистичен хуй. Спомни си това, когато отец Джак започне отново да ви пее какъв велик, божествен план крои брадатият за всеки от нас.

Майк се заиграва с идеята да изкрещи истината в лицето му, да види как ще я понесе. Но Майк знае, че ако баща му научи къде се крие, ще я намери и очисти. Чувал е да разправят как татенцето му кара хората да изчезват. А е имал и възможност да наблюдава от непосредствена близост изблиците му на гняв. Този опит е издълбал дълбоки, незаличими следи в неговото съзнание.