Крис Муни - Да помним Сара

— Да. Първият свещеник, на когото се доверила, не го приел особено благодушно и…

— Естествено, че няма да го приеме. Стореното от тази жена е убийство.

— Джона я е опростил…

— Убийство е. Някои свещеници дават опрощение за подобни деяния, също както някои духовници и кардинали напълно съзнателно преместват в друга енория разни сексуални хищници, след което прикриват отвратителните им деяния. Злоупотребата с власт, за да се прикриват такива неща, си е чисто престъпление. Грях. Но Бог ще им въздаде според заслугите, също както постъпи с отец Джона.

В стаята настава ужасяваща тишина.

— Съжалявам — казва той след малко. — Нямах намерение да ви разстройвам.

Изписаното възмущение върху лицето на Тери започва бавно да се стапя, чертите омекват, за да се превърне отново в усмихнатата, приятна жена, която му отвори вратата.

— Би следвало аз да помоля за извинение — заявява тя. — Не исках да избухвам по такъв начин. Просто… Случилото се тук, в Бостън, с кардинал Лоу и онова, което ми съобщавате сега за отец Джона — човек може да загуби вярата си заради такива неща.

— В Бога?

— Не, не в Бога. — Разбира се, че не в Бога, тъпанар такъв! Как изобщо е възможно да ти хрумне такава мисъл? — Докато растях, през ум не ми е минавало да погледна на Католическата църква като на политическа организация. Но тя е точно такава. Бизнес. Винаги си е било така, предполагам, но не съм го забелязвала до момента, в който сестра ми не реши да анулира първия си брак. Бе омъжена повече от година, имаше си момиченце, когато мъжът й просто си събра нещата и се махна. Повече не искал да има нищо общо с нея. Църквата отказа да анулира брака заради бебето. Вземете сега този случай и го сравнете със сина на оня сенатор, знаете кого имам предвид, който беше женен близо двайсет години и имаше четири деца. Неговият брак е анулиран, преди да успее да мигне човек. Такива неща обезсърчават, но именно така става в живота, както и в лоното на Католическата църква. Няма да повярвате на някои от историите, които ми разправи отец Джона.

— Какви например?

— Намекваше за степента на политизиране на Църквата. Допускам, че това отчасти, или дори изцяло, е било породено от неговото огорчение, свързано с разпопването му. Духовният сан му липсваше много.

Както и мантията на сигурност, която му осигурявал , добавя Майк наум.

— Известно ми е, че отец Джона си говореше надълго и широко с отец Конъли — казва жената. — Той е свещеник в „Свети Стефан“ и отец Джона се изказваше много ласкаво за него.

— Отец Джак също е в моя списък. Има ли нещо друго, което да ми кажете? Каквото и да било? — Майк почти се задъхва.

— Казах ви всичко, което знам. А относно онази страна на отец Джона, която е отговорна за случилото се с момичетата и за скритите под пода на спалнята му неща — нямам ни най-малка представа. Познавах единствено човека, болен от рак. — Свива рамене. — Много съжалявам.

— Ще ви оставя да се върнете към домакинската работа — казва Майк и се изправя. — Благодаря още веднъж за времето, което ми отделихте.

На път за вкъщи Майк набира номера на Нанси и оставя кратко съобщение за разговора си с Тери Ръсел, след което отскача за малко до супера на Маккензи. Той става известен преди около три години, когато някакъв мъж спечелва джакпот от трийсет милиона, след като си купува билет оттам. Има и щанд за бързо хранене, където приготвят великолепни италиански блюда и кюфтенца, а сутрин правят сандвичи за закуска.

Майк си поръчва един с пържено яйце и бекон върху пълнозърнест хляб заедно с кафе и взема неделните издания на „Глоуб“ и „Херълд“. Изяжда си сандвича в камионетката и прочита спортните страници на „Глоуб“ — твърде много бейзбол, но нали е разгарът на сезона. След десетина минути хвърля вестника върху седалката до себе си и забелязва група тийнейджъри, повечето момчета, да вървят по „Дилейни“ с ракети за федербал в ръце. Сигурно са се запътили към парка „Ръджърс“. Там не се ходи нощем, освен ако не отиваш да си купиш наркотици, а сутрин използвани презервативи, фасове и празни бутилки затрупват тревните площи, както и скритите местенца, из които проститутките водят своите клиенти.

Невинаги е било така. Когато беше дете, — ако се замисли, не е било чак толкова отдавна, — местни състави изнасяха през лятото безплатни концерти. Деца играеха на топка, а най-лошото, което можеше да ти се случи, е да стъпиш на счупено стъкло. Един летен следобед — последното лято с майка му — той пада върху назъбения ръб на строшена бутилка за бира и си порязва коляното, а болката е толкова силна, че Майк очаква да намерят парченца от стъкло под капачката.