Крис Муни - Да помним Сара

А защо не сега? Майк не вижда смисъл да протакат, Нанси не знае повече от него самия. Всъщност може би дори по-малко, така че какво да чака? Защо да не вкара топката в игра? Най-доброто време за такъв разговор е сутрин, когато си се наспал и съзнанието ти е още бистро.

След като се облича, Майк грабва кожената папка и тръгва към дома на Тери Ръсел.

В алеята й са паркирани две коли. Майк спира край тротоара на улицата, излиза и изкачва стъпалата пред входа. Предните прозорци са отворени, но със спуснати завеси, между които остават пет сантиметра пролука. Понечва да надникне и провери дали стопанката е станала — вече е осем и половина. Прикляква леко и с облекчение забелязва движението на някаква сянка в дъното на помещението, където са подредени две купчини акуратно надписани кутии. Тери си е у дома и, ако се съди по дрънкането на стъкло, вади нещата от съдомиялната машина.

Изправя се и натиска звънеца в очакване да чуе стъпки. Изчаква цяла минута, преди да се върне и отново да приклекне пред прозореца. Сянката на Тери вече не помръдва, застинала е абсолютно неподвижно.

— Тери, аз съм, Майк Съливан. Можем ли да поговорим за малко?

Чифт крака трополят откъм кухнята. Докато успее да се изправи, Тери вече е открехнала вратата.

— Извинете, помислих ви за репортер — казва тя почти шепнешком. Облечена е в джинси, маратонки и семпла сива блуза, сложила си е златния кръст както винаги. Ръцете й са в същите жълти, гумени ръкавици, каквито използваше и Джес, когато мие тоалетната или печката. — Влизайте.

Прохладният въздух вътре е пропит с миризма на домашни препарати. Лавиците за книги са оголени, съдържанието им се намира в надписаните кутии.

— Не знаех, че се местите — отбелязва Майк.

— И аз не знаех допреди няколко дни. Изведнъж изникна тази удивителна възможност и реших да не я пропускам.

— Като съдя по усмивката ви, работата няма нищо общо с хосписа.

Усмивката се качва с още няколко градуса.

— Една добра моя приятелка работи в спа-център във Финикс, Аризона. Обади се оная вечер да си побъбрим и ми каза, че центърът търсел специалист по лечебен масаж. Сали, така се казва приятелката ми, знае, че съм работила това преди години. Та заприказвахме се ние двете и тя ми каза колко бил приятен климатът там, нали разбирате, топло и слънчево по всяко време. Идеално за хора с фибромиалгия.

Майк я поглежда объркано.

— Фибромиалгията е… ами докторите не знаят какво точно представлява, но симптомите са постоянна болка в мускулите, като при много тежък грип. През зимата се влошава, а тази зима бе направо непоносимо. Но, както и да е, Сали е самотна като мен и има страхотна къща. Ще ме вземе при себе си, докато си намеря нещо под наем или, както каза тя, мога да си остана при нея за постоянно.

— Звучи чудесно.

— С нетърпение го чакам, особено след всичко, което… — Тя спира. — Съжалявам. Не исках да прозвучи безчувствено.

— Не е. Радвам се за вас.

— Благодаря. Какво ви води насам в този ранен час? Че дори с папка.

— Сигурно ви е дошло до гуша от въпроси.

Тери се усмихва любезно.

— Ще излъжа, ако го отрека.

— Репортери ли ви безпокоят? — пита Майк. Него са оставили на мира или по-вероятно са се уморили да го преследват нагоре-надолу и най-накрая са се отказали.

— Обаждат се все по-рядко, но продължават от време на време да се появяват изневиделица — само не се обвинявайте за това.

Майк махва с ръка.

— Повярвайте, напълно ми е ясно какво ви е. Само че попаднах на нещо ново и не ми се чакаше, докато Нанси Чайлдс се отбие при вас. Тя е детектив. Сигурно ще ви се обади по някое време този следобед. Тук ли сте?

Сега е ред на Тери да изглежда объркана.

— Мислех, че случаят е приключен — поне така каза детектив Мерик.

— Съжалявам. Тази жена, Нанси, е частен детектив. Знам, че въпросът, който ще ви зададе, може да прозвучи малко налудничаво, но не ми дава мира.

— Да седнем.

Майк се настанява на същото място както предишния път.

— Вчера установих, че съпругата ми, заедно с жените от другите две семейства — Роуз Жиру и Маргърет Кларкстън, и трите отдадени католички, са прекъсвали бременност по изкуствен път.

Шокът, изписан върху лицето на Тери, едва прикрива чувството на отвращение.

— За Маргърет Кларкстън не съм напълно сигурен, но за жена си и Роуз Жиру няма съмнение. Отишли са на едно и също място, в Ню Хампшир. Роуз Жиру, майката на Ашли, каза, че е споделила това с Джона.

— При изповед?