Крис Муни - Да помним Сара

При тези гладки отговори, изправен пред тяхната убедителна логика, Майк усеща как увереността му се разколебава.

— Господин Съливан, вие сте в състояние на огромен стрес. Лично аз съм бездетна и не мога да твърдя, че разбирам напълно всичко, което ви се е струпало на главата. Онова, от което разбирам обаче, което ми е професия, е мъката. Известно ми е, че в някои случаи тя може да достигне такава мощ, че да заслепи напълно човека. Разбирам това и искам да ви помогна. Кажете само от какво имате нужда.

— Решил съм да разкрия истината за дъщеря ми и съм готов на всичко, за да го постигна, ясно ли е? — Майк се опитва да я уплаши.

— Не мога да ви дам нещо, с което не разполагам.

Думите на Джона от онази сутрин, на пътеката.

— Човекът, отговорен за случилото се с вашата дъщеря, е вече мъртъв. Нямам власт да променя това, нито пък обстоятелството, че тези три момичета са отдавна при Него.

— Знаехте за нещата под пода.

— Както ви казах вече…

— Говорих с Мерик — лъже Майк. — Нищо не ви е казвал и никой друг не го е правил.

— Чух ги, без да искам.

— Глупости.

— Не желая да се карам с вас. Щом така искате, ще седнем да обсъдим нещата с детектив Мерик. И няма да повдигам обвинения срещу вас, обещавам.

Решителността, която е ръководила действията му през последните часове, започва силно да се разколебава. Защо Тери е толкова сговорчива? Май нищо от онова, което казва, не й въздейства. За всичко има готов отговор. Ами ако той самият греши? Нещо ми убягва.

Тери извръща глава и го поглежда с израз на съчувствие.

— Трябва да оставите дъщеря си на мира. Ако не го направите, мисълта за нея ще ви съсипе напълно.

Майк отваря лаптопа.

— Нямате нищо против да се уверя, че не ме лъжете за компютъра, нали?

— Включва се с бутона отдясно. Оня със зеленото квадратче отгоре.

Майк оставя лаптопа върху конзолата помежду им и натиска бутона.

Тери скача внезапно върху спирачката.

Майк е седнал на една страна, когато Тери натиска спирачката. Усеща как главата му се блъсва в предното стъкло и в мозъка му блясва бялата светлина на остра болка. Отхвърлен е назад към облегалката, а околното пространство се изпълва от острия звук на свистяща гума, докато колата лъкатуши върху платното.

Тери дава газ. Главата на Майк бучи и трещи, той се мъчи да дойде на себе си, а Тери отново натиска с все сила спирачката. Миг преди да затвори очи, забелязва сините цифри на електрическия часовник. Челото му се забива в радиото, за да избухнат нови бели сияния. Пада назад, едва осъзнал, че колата излиза от пътя и сега подскача по затревената площ, която го разделя от насрещното платно.

Малко по-късно настъпва тишина.

Болка пронизва целия му гръбнак. Всеки мускул е усукан и наранен, но самият той е в съзнание. Май дочува отваряне на врата, да, отворена е. Дин-дин-дин. Равномерен звук изпълва пространството в колата.

Тя излиза, побързай, направи нещо, хвани я или ще стори Бог знае какво, сигурно знае нещо за Сара. БЪРЗАЙ!

Майк отваря очи и вижда мъглявите очертания на Тери до себе си в колата. Примигва и зрението му се фокусират отчасти, достатъчно, за да види, че коланът й е разкопчан, а лаптопа е притиснала към гърдите си заедно с дамската, чанта, в която рови с една ръка.

Майк посяга към нея. Тя се обръща, изпищява и забива с все сила юмрук в лицето му. Втори, трети път, преди да я стисне за китката. Тери извива тяло, опитва да се отскубне, лаптопът се изплъзва през вратата и тупва на земята отвън. Свободната ръка, тази, която рови в чантата, се показва навън и — о, Боже! — държи пистолет.

Майк се хвърля насреща й с все сила.

Звукът от изстрела е оглушителен. Той прави предното стъкло на малки парченца, част от които се посипват отгоре им. Майк лежи странишком върху нея, вкопчен с всички сили в ръката с пистолета, докато другата й ръка го блъска в лицето. Натиска китката й върху щръкнало от рамката парче стъкло и Тери изпищява — тънък, заешки звук, който преминава по гръбнака му и го уплашва не на шега. Нормален човек не пищи така. Тази жена е луда и знае какво е станало със Сара, знае, о, Господи!

Пистолетът тупва на пода, близо до педалите на колата. Майк се пресяга за него, Тери се освобождава и скача навън.

С оръжие в ръката, Майк се изтърколва от колата. Тери вече е грабнала лаптопа, отворила е капака и започва да скача отгоре му с обутите си в маратонки крака.

— Спри веднага! — крясва Майк. — Престани или, Бога ми, ще те гръмна.