Тери не му обръща внимание и продължава да рита. Майк търси опора в колата, за да се изправи, и едва не пада. Чувството му за равновесие е нарушено като след препиване.
Не е никакво препиване, поправя го един глас. Мозъчно сътресение.
Дисплеят на лаптопа е отишъл, а десетина от пластмасовите клавиши се валят по земята наоколо. Майк полита към нея и когато го вижда с пистолет в ръка, Тери побягва между дърветата.
Прицелва се ниско с намерение да изстреля няколко куршума като предупреждение. Никога в живота си не е стрелял и остава силно изненадан от отката, след като натиска спусъка. Стреля още един път.
Тери писва и Майк вижда как краката й се подкосяват.
Когато стига до нея, вижда на земята три замъглени силуета. Насочва дулото и към трите, но миг по-късно те се сливат в един. Продължава да примигва, за да се увери, че Тери е все още пред очите му. Там си е. Върху единия крачол на джинсите й избива тъмно петно, тя вкопчва ръце в него, а косата й е разчорлена като на дивак от джунглата. Единият ръкав на пуловера й е отпран.
— Какво направи на Сара?
Тери не му обръща внимание. Сключва длани и започва да се моли.
Майк опира дуло о слепоочието й.
— Моята дъщеря — казва той. — Разкажи ми за нея.
Тери не престава да се моли. Очите й са изцъклени, вторачени и празни, като прозорци на изоставена къща. Транс? Където и да се намира в момента, със сигурност не е тук.
— Полицията се е заела вече — продължава Майк. Устата му е пресъхнала, трудно му е да намери точните думи. По лицето му се стича кръв. Усеща я по тила и челото си, забелязва капка върху ръкава на ризата. Кърви, но колко лошо? — Това, с което си се забъркала…
— Е много, много над теб — отвръща жената и вирва глава. — Не можеш да ме уплашиш. Изпълнявам волята Божия и сам Той ще ме защити.
Майк забива дуло в слепоочието, раздвижва го.
— Кажи ми къде е, кажи ми и ще те пусна.
— Не се пазаря с грешници. Грешниците се наказват. Ти и твоята курва, жена ти, ще бъдете съдени за греховете си също като отец Джона. Когато усети примката около шията, той не се съпротивляваше, защото знаеше, че е съгрешил, като опрощава ония курвенски убийци. Сега го чака Божието наказание, а то е бързо, защото…
— Убила си Джона. — Не може да бъде. „Джона се самоуби.“ Самият Мерик го каза. Точно така. В ресторант „Дакота“. Майк помни много добре. Или поне така му се струва. Вече не е сигурен.
— Дъщеря ти е мъртва — казва Тери.
Майк затваря очи. Едва не пада.
— Ние я убихме.
— Лъжеш.
— Избави ме — казва Тери и поема дулото в устата си. Устните й оформят зловеща усмивка около цевта.
Майк усеща пръста си, опрян в спусъка.
Не го прави , провиква се вътрешен глас. Не превръщай тоя изрод в мъченица — тя точно това иска.
Измъква оръжието от устата й, а с другата ръка я залепва към земята. Тери не оказва съпротива дори когато я обръща по корем. Лицето й е извърнато на една страна, очите са затворени и си бърбори нещо, което наподобява молитва. Майк стои, стъпил с един крак върху кръста й. Премества оръжието в лявата ръка и вади телефона от задния джоб. Понечва да набере 911, но установява, че не вижда цифрите. Те мержелеят. Също както лицето на Тери и всичко останало наоколо.
Майк започва да примигва, докато картината се изясни, а сетне набира 911.
— Пипнах я — уведомява той обадилия се мъж.
— Кого, господине?
— Тери Ръсел. Медицинската сестра на Джона. Тя знае какво е станало със Сара — Сара Съливан, моята дъщеря. Аз съм бащата, Майк Съливан. — Думите излитат една подир друга, почти като писък. — Трябва да дойдете тук. Веднага.
— Господин Съливан, забавете малко топката и…
— Чуйте ме добре. Изпратете някого на секундата. Нямате много време.
— Къде се намирате?
Майк съобщава местонахождението си и кара оператора да повтори.
— Насочил съм пистолет към главата й — казва той. — Вече я прострелях веднъж. Разбирате ли какво ви говоря?
— Да, разбирам. — Тонът на оператора се променя и той заговаря бавно и високо, за да не стават недоразумения: — Помощта е вече на път, господин Съливан. Не прекъсвайте връзката. Нали не искате да сторите нещо, за което да съжалявате до края на живота си?
— Побързайте тогава. — Майк затваря. Сега му е още по-трудно да се съсредоточи, да пребори желанието да приседне, може би дори да затвори за миг очи. Не за да спи, само да си почине.
ТОВА Е ОТ СЪТРЕСЕНИЕТО НЕ ГО ПРАВИ ТОЛКОВА СИ БЛИЗО ВЕЧЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПРЕБОРИШ АКО ПРИСЕДНЕШ И ЗАТВОРИШ ОЧИ ГУБИШ САРА ОТНОВО ТОВА ЛИ ИСКАШ?
Читать дальше