Крис Муни - Да помним Сара

— Всичко е било подхвърлено от Тери — отвръща Феръл. — А якето върху кръста е оставено от Лънди. Чиста случайност е, че именно Джона се е скитал наоколо по това време. Било им е все едно кой ще го намери. Веднъж открито, вие ще го идентифицирате и тогава полицията отива право при Джона и го поставя отново под микроскоп.

Гласът на Джона от онази нощ отеква в главата на Майк: Ще умра в мир. Това не можеш да ми отнемеш, ясно ли е? Нито ти, нито полицията, нито журналистите. Стой настрана от мен или този път ще те пратя да изгниеш в затвора.

— Но защо им е било да си правят целия този труд, след като Джона умира? — продължава агентът. — Искали са да удължат неговата агония. Джона споделил с Тери страха си от перспективата да умре зад решетките. Искал единствено да доживее дните си в мир, да умре у дома. След като става ясно, че този план нещо зацикля, Тери и Лънди скалъпили нов — да изгорят Джона. И понеже Лънди е бил наясно, че полицията неминуемо ще започне разследване, решили да припишат и това престъпление на някого.

— На Лу — обажда се Майк.

— Именно. Лънди знаел, че вашият старец се навърта около дома на Джона, и му заложил капан. Именно той се е криел онази нощ зад бараката, Лънди е хвърлил запалената бутилка и пак той подхвърлил откраднатата запалка на баща ви, както и няколкото фаса, които няма как да не бъдат намерени от полицията. Вече се свързахме с адвоката на баща ви.

Но Майк мисли единствено за Джона.

— Значи Джона…

Феръл кимва.

— Невинен е. Самоубийството му е инсценирано. Тери го е упоила с морфин, а Лънди го метнал на рамо — нищо работа, като се има предвид колко е бил отслабнал Джона. Пристига полиция, намират лентата с гласа на дъщеря ви, свършват си работата и откриват белег от една-единствена примка върху врата на покойния. С оглед на това, както и неговото минало, Джона си е стопроцентов самоубиец. Случаят е приключен. Наличието на морфин в организма не предизвикало никакви подозрения, понеже Джона наистина го е взимал.

И сега Майк си спомня казаното от Тери за Джона: Когато усети примката около шията, той не се съпротивляваше, защото знаеше, че е съгрешил, като опрощава ония курвенски убийци. Сега го чака Божието наказание, а то е бързо, защото…

Майк си представя как Джона се бори за живота си, докато примката се стяга около врата, а в главата му кънти неизказаната истина за онова, което се е случило. Майк си представя как Джона се е съпротивлявал до последния момент.

Единствен Бог знае кое е истина.

Невинен. През всичкото това време Джона е бил невинен. И през всичкото време е казвал истината.

А аз се опитах да го убия. На два пъти.

Майк усеща, че го избива студена пот.

Феръл продължава:

— Накарали са тоя нещастен кучи син да страда до последен дъх. След като му поставил примката, Лънди разказал на Джона всичко, което са му сторили, и едва след това ритнал пъна. Всичко е описано до най-малките подробности в имейлите, разменени между него и Тери.

Мобилният на Феръл звънва.

— Операцията е толкова проста, че граничи с гениалност. Извинете ме за момент. — Отдалечава се в противоположния ъгъл на стаята и, залепил апарата до ухото си, започва да шепне нещо.

Единствен Бог знае кое е истина.

Клепачите на Майк натежават. Затваря ги, но остава буден, като съсредоточава вниманието си върху гласа ма агента, върху шума от подметките му. Ще намерят Сара. Майк знае. Бог няма да го преведе през всичко това, чак до този момент, само за да й позволи да изчезне отново. Той не може да прояви подобна жестокост два пъти.

Майк се унася.

— Господин Съливан?

Гласът на агента от ФБР. Майк отваря очи и вижда, че в стаята е тъмно.

— Току-що ми съобщиха — казва Феръл и разцъфва в усмивка. — Намерихме я. Намерихме дъщеря ви.

— Знаеш, че не съм голям любител на природата, но даже аз мога да оценя подобна гледка.

Бил има право. Гледката е внушителна. Накъдето и да обърнеш поглед, виждаш окичени с нацъфтели дървета долини. Тази селска къща във Върмонт, със своя безкраен лабиринт от помещения, е напълно изолирана. Това е тайна квартира, обяснява специалният агент Марк Феръл, място за временно настаняване на лица, които ще бъдат включени в Програмата за защита на свидетелите. Заради медиите, напълно полудели около случая със Сара, ФБР решава срещата да се проведе на място, където няма микрофони и камери, за да има възможност Сара да се окопити.