Крис Муни - Да помним Сара

— Съли, няма да седна и да си играя на психоаналитик, да ти разправям колко добре разбирам баща ти. През ум не ми минава. От всичко, което ми разказа, той очевидно е стопроцентов кучи син. Но въпреки това може би у него се крие и една непозната страна. Изглежда е решил, вместо да ти разкрие истината за твоята майка, да те предпази от нея.

— Така ли мислиш?

— За какво са му снимките, ако не е така? Честно казано, трудно ми е да си представя какво биха ти причинили те на онази възраст. И може би… Само предполагам, но може би си е казал, че за теб би било по-лесно да го мразиш, отколкото да узнаеш истината.

Майк затваря очи, разтрива ги. Вижда Джес да целува онзи, другия. Вижда Лу да се скита из улиците на Париж тръгнал по следите на жена си и нейната отколешна любов, щрака с апарата и си представя как ще срещне Мари насаме. Мисли си за всичко това, представя си как хлопва вратата между него и себе си, за да си тръгне, но не успява.

— Може и да бъркам — казва Сам. — Нямам представа какви са подбудите на баща ти. Честно казано, дори не знам какви са подбудите на собствения ми баща. Хората са голяма загадка.

— Днес звъннах на Джес.

— И какво каза тя?

— Каза „ало“ и аз прекъснах.

— Защо не я попита, когато обядвахте заедно?

Майк е мислил дни наред по този въпрос.

— Страхувах се, че ако каже „да“, това ще унищожи спомена за всички хубави мигове, които сме споделяли, и ще промени отношението ми към нея.

Сам мълчи. Майк се сеща за онзи нов спомен, който е изникнал така ненадейно. За майка му и непознатия от Бийкън Хил. Това истина ли е? Жан–Пол ли е бил онзи човек? Или умът му, подгонен от страха, е изфабрикувал една фикция? Прилича на истина, но вече не е толкова сигурен.

— Забрави го — прошепва Сам.

— Ти би ли могла?

— Зависи.

— От какво?

— От това, още колко врати искаш да отвориш.

Майк кимва.

— На второто писмо от майка ми има написан обратен адрес.

Сам изчаква да чуе останалото.

— Обадих се на твоята приятелка, Нанси, и я помолих да изрови нещо около този адрес, за майка ми и онзи мъж, Жан-Пол. Мисля, че Нанси ще свърши много по-добра работа от мен.

— Значи си решил да я търсиш.

— Знаеш ли, през цялото време си мислех, че Лу й е сторил нещо. А сега излиза, че може и да е жива. Нямам сили да загърбя този факт.

— И ако се окаже жива?

— Не знам, Сам. Наистина не знам.

През следващите три дни Майк потъва до гуша в работа. Свършват при Маргърет Ван Бърън в понеделник и се местят на следващия обект — онзи в Нютън, при дамата с урната. Доти Конаста е пенсионерка, при това много възрастна. Бил непрекъснато я подкача: „Не, кажете сериозно, когато дундуркахте Мойсей, той наистина ли беше лошо момче?“ На ръба на старческото оглупяване е, разправя все едни и същи истории за покойния си съпруг, Стан, и определено е много самотна. Следва ги по петите от стая в стая. Обикновено клиент, който им виси над главите, докарва Майк до бяс, но неспирното дрънкане на Доти го разсейва от постоянните, мъчителни мисли за майка му, за Лу и Джес, а и за онова ново лице, Жан-Пол.

След работа отива с Бил у тях, за да се потопи в хаоса на неговото домакинство. Движението е от особено значение. Постоянното движение ще го изтощи, затова помага на Пати при почистването на масата и миенето на съдове след вечеря, при къпането на децата — особено сериозна задача, когато става дума за близначките, любителки на ожесточената борба във ваната. Помага на Пола с домашните и я кани на разходка с кучето й. Говорят си предимно глупости: защо любимият им сериал е изтъпял до такава степен, защо всички момчета са лайнари и така нататък. По-късно вечерта слиза в сутеренния кабинет на Бил, за да правят сметки или гледат телевизия — по избор на домакина. Майк все гледа да остава колкото се може по̀ до, късно, преди да си легне. Бил е наясно с всичко и не задава въпроси.

И ето че се обажда Нанси Чайлдс.

— Попаднах на следа, но френският ми доста е ръждясал — съобщава тя, а след това, сякаш прочела мислите му, добавя: — Да, представете си, някои от нас, децата от бедните квартали, сме учили и друг език, освен испански.

— Какво открихте?

— Нека изровя всичко и ще ви кажа. А сега се обаждам, понеже искам да привлека Сам към случая — нали говори свободно жабарски. Нещо против?

Абсолютно нищо. Сам и без това знае всичко.

По време на онези спокойни паузи, когато лежи проснат в леглото, Майк започва да се пита какво ли е успяла да изрови Нанси. А историята около Джес не спира да го гризе отвътре. Снимките се превъртат една по една в главата му и понякога решава да й звънне само за да прекъсне, преди още да е чул първия сигнал. Наистина ли иска да научи истината? Или се е превърнал в мазохист? И той не знае.