Крис Муни - Да помним Сара

Майк понечва да изрази съчувствие, но не иска да я прекъсва.

— Хващала съм го два пъти — казва Сам. — И двата пъти в мотел. И двата пъти вали, а аз седя в колата с бинокъл в ръце, гледам го как отваря вратата и целува пачаврата си за довиждане. Колко банално, а? И, колкото и жалко да изглежда, а то е безумно жалко, всеки път го прибирах у дома с колата си. Изкрънквах от него обещания да не се вижда повече с тази жена. Нали съм се врекла за „добро и лошо“, а случаят май спадаше към категорията за „лошо“. Мислех си, че в известна степен съм си го заслужила, защото яйчниците ми не функционират като хората. — Сам отпива пак, а когато оставя чашата, започва да чегърта някакво петънце върху джинсите. — Казваше се Тина. Адвокат от друга фирма. Един от мързеливите сперматозоиди на Мат ударил право в десетката. Затова ми поиска развод. Намери си жена, която да го дари със семейство.

— Искрено съжалявам, Сам.

Тя свива рамене.

— Такъв е животът.

— Значи си знаела.

— За изневерите знаех, да. За бременността на Тина разбрах едва след подписването на документите по развода. Стана много бързо. Той ми даде всичко, което поисках. Но за бременността успя да скрие известно време.

— Питала ли си го след това защо е постъпил така?

— Мат е един самовлюбен задник. Защо да го търся, за да потвърждава нещо, което вече ми е известно?

Майк се привежда напред и усеща пръстите на стъпалата й да го докосват по стомаха. Оставя плика в скута й.

— Тези снимки са правени от Лу — съобщава той. — В седмицата, преди да се оженя.

Сам оставя чашата си на пода и внимателно отваря илика. Докато разглежда снимките, той се прави, че наблюдава хората долу по улицата, и полага усилие да не мисли за тях. Трийсет и шестте кадъра разкриват историята на една Джес, която се качва в някакво волво с мъж, когото Майк никога не е виждал, за да отидат до Ню Хампшир. Лу е направил множество снимки на колата по магистрали Сто двадесет и осма и Трета в северна посока. Паркират пред една книжарница, тръгват по оживена улица, която ги отвежда до стръмните бетонни стълби на синя къща — евтиното хотелче, споменато от Лу. Последните три фотоса са кулминацията: двамата слизат по същите стълби, влизат в колата и се целуват.

С ъгълчето на окото Майк вижда Сам да прибира снимките обратно в плика.

— Всичко това не означава непременно, че е имала връзка.

— Ами последната снимка? Онази, на която се целуват?

— Фокусът не е особено добър. Според мен те само се прегръщат.

— И все пак.

— Значи баща ти извади снимките на бял свят просто ей така?

— Намерих ги в една дървена кутия заедно с бележка от майка ми, която Лу успял да докопа. Нали помниш какво стана с моята майка?

— Казвал си ми, че е избягала.

Майк започва от деня, когато майка му си тръгва, и причините да го направи. Разказва й за последните си три срещи с Лу и завършва с второто писмо, което е открил в онази кутия. Разказва също за лъжата й за таксите в „Свети Стефан“. Когато приключва, слънцето е залязло и уличните фенери светят.

— И сега си мислиш, че майка ти умишлено не се е върнала за теб. — Гласът на Сам е нисък, почти плах, сякаш я е страх да попита.

— Дали Лу е отишъл дотам, за да я снима с онзи мъж? Да. Дали мисля, че е имала любовна връзка? Май да. Дали мисля, че Лу се е опитал да я склони да се върне? Съмнявам се. Който му мъти водата, просто изчезва. Това е факт.

— Но за училището ти е казал истината — потвърдил ти го е самият свещеник.

— Сам, това е човек, който си вади хляба с лъжи и убийства. Майка ми не може да се стопи във въздуха. Ако бе жива, щеше да се свърже с мен — с писмо или по телефона. Все щеше да направи нещо.

Сам кимва цялата в слух.

— След изчезването й у дома пристигнаха полицаи. Цял куп. А той вече е имал тези снимки. Знаел е с кого е, къде е. Трябвало е само да предаде снимките и щеше да излезе сух от водата.

— Ами ако ти бе разбрал за нейната връзка? Представи си какво би ти причинило това. На колко си бил тогава? На девет?

— Там някъде.

— А що се отнася до снимките на бившата ти съпруга — продължава Сам, — допускам, че баща ти е изровил нещо за нея и си е помислил, че ако ти ги покаже, ще я напуснеш.

— Само че не ми ги показа.

— Може би не го е сторил, воден от същите съображения, които не са му позволили да ти покаже снимките на майка ти. Фактът, че не го е направил, е по-скоро похвален, не мислиш ли?

— Веднъж видях как Лу обработва някакъв мъж с оловна тръба. Бил длъжник на Джак Кадилака, най-добрата дружка на Лу. Онзи се валяше по земята, пищеше и се молеше за живота си, а Лу го удряше, без да му мигне окото. И какво направи след това Лу? Отиде си право у дома да дремне.