Крис Муни - Да помним Сара

Майк отваря второ писмо. Датирано е седмица по-късно.

Пратиха ни да охраняваме пътя покрай едно гробище. Всяка нощ спя край някой надгробен камък. Губим по човек на ден — главно заради проклетата жега.

Обичам те, Мари. Помня, че разменихме остри думи, преди да замина. Знам и че парите не стигат, и ви е трудно на двамата с малкия, но аз ще се върна у дома и ще се реванширам. Не ме предавай. Не предавай онова, което си имаме. Ще се върна. Обещавам.

Още десетина писма с подобно съдържание, написани почти идентично: Лу описва ада около себе си, моли Мари да му пише. Последното:

Сигурно вече знаеш за Дейв Симънс. Стоеше точно до мен. Мари. Кихна и в следващия миг главата му се пръсна. Тъпа история. Моля те, намини край жена му, виж как я кара.

Моля те, престани да ме наказваш с това твое мълчание. Пиши ми.

На дъното, върху плик с реклама на верига фотоателиета, лежи друг плик с размери на пощенска картичка. Върху триъгълния капак е отпечатано: БЛАГОДАРИМ ВИ, ЧЕ НИ ПОВЕРИХТЕ ВАШИТЕ СПОМЕНИ. Адресиран е до Майкъл Съливан, в старата къща на Бил, точно както каза Лу. Върху картичката има обратен адрес.

Майк взема плика и го разглежда. Той е отворен. Изважда картичката от дебел картон.

Скъпи Майкъл,

Съжалявам, че ти пиша едва сега. Не спирам да търся място, достатъчно просторно за нас двамата. Париж е ужасно скъп град, особено този остров на Сена, където живея сега. Първият и последен наем се плащат авансово, а искат и гаранционен депозит за евентуални щети. Работя като сервитьорка в едно кафене, но все още не съм спестила достатъчно. Като обърна поглед назад, май трябваше да взема парите, които изтеглих от банката, за да можем да се установим двамата тук, но тогава мислех за училищната ти такса. След всичко, което си преживял, не исках да те местя в друго училище и да те откъсвам от приятелите.

Ще дойда да те взема. Знам, не мина повече време, отколкото казах, но знам още, че ти си търпеливо момче. Трябва да продължиш да бъдеш такъв. Можеш да ми пишеш на посочения адрес.

Гледай да не го намери баща ти. Скрий това писмо далеч от него. Ако разбере къде се крия, не е нужно да ти напомням на какво е способен той.

Заведението, в което работя, е с прекрасен изглед към „Нотр Дам“ и докато седя и пиша това писмо, мога да поглеждам през прозореца към гаргойлите на покрива, които толкова много харесваше.

Колкото и зле да изглеждат нещата, не преставай да вярваш. И не забравяй колко много те обичам.

Бог да те благослови:

Майк пъхва картичката обратно в плика. Преглъща мъчително.

За теб майка ти винаги е била светица. Ами аз? Игрите с топка, велосипедите, колата, обучението ти в „Свети Стефан“?

Майк взема плика с отпечатана отгоре реклама и го отваря в очакване да види още снимки на Сара или на майка си. Но не и лицето на Джес. На една много по-млада Джес, която се настанява в някаква кола на мястото до водача. Майк прехвърля набързо снимките и вижда…

Запраща снопчето срещу стената. Снимките се пръсват като взривени върху пода.

Майк отваря капаците над ниското стълбище и се измъква в залятия от слънчева светлина заден двор на Лу. Изважда портфейла и намира сгънатото на две жълто листче с новия адрес и телефона на Джес. Дала му го е, когато се сбогуваха миналата неделя. Ако имаш нужда от нещо, Майкъл, каквото и да е, обади се.

„Като нищо ще се обадя.“ Набира номера и долепя апарата до ухото си.

— Ало — обажда се Джес.

Думите набъбват в гърлото му. Отваря уста, но не може да произнесе нито звук.

— Ало — повтаря Джес.

Майк затваря и бърше лице с длан.

За теб майка ти винаги е била светица. Ами аз? Игрите с топка, велосипедите, колата, обучението ти в „Свети Стефан“?

Майк иска телефона на „Свети Стефан“ от „Справки“ и набира.

— Обажда се Майк Съливан — съобщава той на секретарката, която отговаря. — Искам да говоря с отец Конъли. Много е важно.

Секретарката го оставя за малко на линия, след което прозвучава гласът на отец Джак:

— Как я караш, Майкъл?

— Надявам се, че ще можете да ми помогнете с една работа. Имам въпрос, свързан с моята майка.

— С най-голямо удоволствие — отвръща отец Джак. Майк знае, че майка му е била близка с отеца и той е напълно наясно с живота му при Лу. Спомня си колко смаян бе отец Джак, когато го попита дали знае къде е отишла майка му. Ако се е преструвал, заслужава „Оскар“.

— Има ли начин да се разбере дали тя е плащала за училището ми?

— За училището ли?