Крис Муни - Да помним Сара

— Не — казва Майк, — не го е правила.

— Той се навъртал редовно из Белхам, докато аз бях на война. Идваше често в Бостън дори след моето завръщане. Няма начин да не си го виждал по време на някоя от тайните мисии, които провеждахте двамата.

Докато Лу говори, Майк рови из паметта си, търси образа на мъжа от снимките. Нищо. Толкова отдавна е било.

— Никога не съм виждал този човек — заявява той.

— Така ли? Много интересно. И защо според теб?

— Искаш да кажеш, че си знаел за връзката им.

— Хранех известни подозрения. Букети цветя от време на време. Купила ги била от цветарницата. Появяваше се красива сребърна рамка или пък чифт скъпи обувки, маркова рокля, а тя разправяше, че ги открила на благотворителна разпродажба. Майка ти можеше да бъде много убедителна с тоя нежен гласен — знаеш го по-добре от всеки друг. Най-надарената лъжкиня, която съм срещал. Известно ли ти е, че си имаше пощенска кутия в центъра? Именно там Жан-Пол й пращаше пари и скъпи подаръци.

Майк се опитва да си я представи как се облича и гримира, за да отиде на среща с този мъж, с този Жан-Пол, в Бостън. В някой хотел за милионери. Но в съзнанието му изниква само образът на старомодно облечена жена, привикнала към пестеливост и евтини гримове, с които прикрива синините си. Този образ оживява в главата му, тъй като е напълно правдив, а Лу се опитва да го очерни с лъжите си.

— Майка ти знаеше, че съм я снимал — казва Лу. — И Бог ми е свидетел, исках само…

— Следващия път, когато ме видиш, ще седя на свидетелското място, за да разкажа на всички за вечерта, когато се похвали, че си бил в къщата на Джона. Обзалагам се, че полицаите още не са открили подслушвателните устройства.

Погледът на Лу се изпълва с влажен пламък.

— Мартин — провиква се той. — Мартин, нямаме повече работа тук.

Майк се привежда над масата.

— Никога вече няма да видиш света отвън. Обещавам ти го най-тържествено.

Вратата се отваря широко, а Лу казва:

— Работата е там, че Жан-Пол обичаше майка ти, но не понасяше деца. И затова я накара да избира: Париж или Белхам. Майкъл, познай какво предпочете тя.

Дъбовият сандък за инструменти, гърстнерът, се намира точно където е казал Лу: в мазето, върху най-долния рафт на един от онези пластмасови стелажи, които си сглобяваш самичък у дома. Заключен е. Вместо да губи време в търсене на ключ, Майк грабва една бормашина и пробива отвор в ключалката, спомня си, че когато Лу не е навън и не участва в поредния особено гнусен скандал с Мари, слиза тук, за да се заеме с някоя сложна задача. Има талант на мебелист, но не му достига търпение. Веднъж изработва цял кухненски шкаф, но докато го завърши, минават цели три години. Точно в това мазе и с инструментите на баща си Лу изработва и клетката за птички, която подарява на майка си.

Кутията се отваря лесно. Между облечените със зелен филц стени са оставени шест пачки писма, акуратно пристегнати с ластик. Всичките са адресирани до Мари Съливан с почерка на Лу. Повечето пликове са пожълтели, а марките в ъглите им аха — и ще се отлепят.

Писмата на Лу от войната.

Това е много изненадващо, казва си Майк. Фактът, че ги е запазил. Твърде сантиментален жест, а у Лу няма капка сантименталност. Още по-изненадващо е, че въобще ги е писал, като се има предвид нежеланието му да говори за онези години.

Майк взема една връзка и я поставя върху работния плот, който минава по протежение на цялата стена. Пали цигара, маха ластичето и измъква наслуки едно писмо. Една-единствена страница, изписана с молив.

13-и май 1965 г.

Скъпа Мари,

Слънцето тук не ти дава мира. Няма спасение от тая гъста, влажна жега. При първия удобен случай ми прати вентилатор. Ха-ха!

Обстановката при нас се нагорещява. Онзи ден ни стовариха с хеликоптери в Додж Сити и в същия миг се озовахме насред ожесточена престрелка. Слава Богу, бях с каска и бронирана жилетка, иначе да съм гушнал букета. Жълтурите ни държаха приковани към земята цели два часа. Нямах възможност дори да вдигна за малко глава, та да видя къде са — до такава степен ни бяха стиснали за гушата. През живота си не съм брал такъв страх. Не вярвам в ада, но ако го има, трябва да е тук.

Не спирай да убеждаваш брат ми. Не го искам на това място.

Моля те, пиши. Писмата ти ми помагат да живея в тази лудница. Как е Майкъл? С какво се занимава? Двамата сте постоянно в мислите ми. Изпрати ми негова снимка, ако можеш.

Страх и любов. Тези две думи никога не са излизали от устата на Лу, а ето че ги е написал.