Крис Муни - Да помним Сара

— Ако ще се завираш там само за да се видиш с отец Джак — процежда Бавния Ед, — мога ей сега да обърна и те закарам в кабинета му. Ако искаш, мога дори да го изчакам заедно с теб.

Бавния Ед му дава възможност да отстъпи. Наистина не съществува никаква причина да продължи, никакво логическо обяснение, което да успее да формулира с думи. Опитва се. Бавния Ед пита, както направи и Бил по-рано, но Майк не може да обясни защо иска да присъства на погребението нито на тях, нито на самия себе си, а желанието си остава вътре у него, оня туптящ, необясним импулс, който го убеждава, че трябва да бъде на гробището, когато заравят Джо на. Може би тази внезапно възникнала нужда е свързана със сънищата за Сара, както и с тези за Джона, който лежи върху студена метална маса със замръзнали върху устните последни слова. Майк дори може да ги види, Господи, ето ги там, само трябва да се подредят. Но никой не иска да се заеме с това. Започват да зашиват устата на Джона, той пищи да спрат, но не му обръщат внимание.

Майкъл е убеден, че тези сънища са знак за него да продължава да рови. Или пък просто иска да се самонакаже. В края на краищата нали именно той започна всичко.

Бавния Ед поглежда наляво, към „Ханкок“. Пред входа са се курдисали две патрулни коли. Смъква стъклото и махва с ръка. Един униформен отваря портата. Влизат в гробището и когато Бавния Ед спира колата, Майк вижда съвсем ясно парчето земя горе на хълма, където ще погребат Джона, и усеща как страхът се надига болезнено вътре в него, преминавайки като куршум през защитната му мембрана.

— Знам, че си… че беше близък с отец Джак — промълвява Бавния Ед. — Така че не вярвам присъствието ти да създаде някакви усложнения. Ако обаче те помоли да си тръгнеш, ще трябва да уважим неговото желание.

Майк кимва и слиза от колата. Слънцето пари лицето му и той поема нагоре по влажната трева на хълма, към нещо, което наподобява барачка за инструменти. Вдясно от нея се вижда малък, останал все още неразчистен горист участък.

Когато стига билото, Майк се скрива зад едно дърво и забелязва приспособлението, което ще спусне ковчега на Джона в последната му обител. Там няма дървета, няма никаква сянка. Гробът е съвсем на открито и поради някаква необяснима причина това го притеснява.

Няколко минути по-късно по „Евъргрийн“ навлизат катафалка и лимузини. Пет-шест униформени полицаи разчистват района, за да могат да минат. Миг по-късно автомобилите спират край бордюра и младите носачи излизат, за да понесат Джона нагоре по хълма. Облечен в богослужебни одеяния, отец Джак ги следва начело на колоната хора.

Носачите полагат ковчега върху устройството за спускане и отстъпват назад. Майк бърше чело с ръкава на блузата си.

Отец Джак разгръща Библията.

— Да се помолим.

— Майкъл.

Събужда го оня среднощен ужас, породен от мисълта, че нещо с бебето не е наред. Джес навлиза в двайсет и втората седмица от бременността с момиченце, което ще нарекат Сара, а ето че сега нещо не е наред.

Връзката ключове и портфейлът лежат върху нощното шкафче, така че не се налага да ги търси посред нощите. Грабва ги и сяда в леглото.

— Всичко е наред, Майкъл. Дай ми ръка.

Той го прави и тя я отпуска върху корема си.

Рита. Бебето рита.

— Усещаш ли го?

Да. Сара рита като побесняла. Джес лежи настрани и той се накланя, прилепва се към нейния гръб, без да пуска нито за миг корема, под чиято кожа се оформя живот. Моля те, Господи, дай ми само това и то ще бъде напълно достатъчно.

Разнася се металически шум от спускателния механизъм и Майк вижда ковчега да се спуска в земята.

Джона върху желязната маса в моргата, който се мъчи да изрече думите.

Единствен Бог знае кое е истина.

Механизмът спира.

Ковчегът вече лежи в земята и чака да го заровят.

— Амин — произнася отец Джак и затваря Библията.

Майк забива върховете на пръстите си в кората на дървото. Това му помага да не закрещи.

Майк прекосява моравата, която го отделя от патрулната кола, и се опитва да прогони от коленете си усещането, че може да се огънат всеки миг. За трети път през последните пет минути усеща вибрирането на телефона до бедрото си. Проверява кой го е търсил, ОГРАНИЧЕН НОМЕР. Може би някой репортер. Майк прибира телефона и вижда отец Джак да приближава.

Свещеникът спира пред него с думите:

— Много съжалявам, Майкъл.

— Той дали, нали знаете…

Отец Джак свежда глава и започва да изучава върховете на обувките си.