Крис Муни - Да помним Сара

На Майк ужасно му се иска да ускори нещата, но някаква по-властна част от него надделява и го убеждава да прояви нужното търпение. Ясно е, че Тери има нужда от повече време и не бива да я притиска с порой от въпроси, както по всяка вероятност е постъпвал Мерик. Може би изпитва необходимост да съпостави собственото си виждане за Джона с това на останалия свят или просто иска да се освободи от присъствието му и единственият начин, по който може да го постигне, е като говори за него.

— Франсис ме помоли да смъкна от тавана няколко кутии с коледна украса. Поиска още да му помогна при монтирането на празнично осветление в дневната и спалнята му. Обикновени, бели лампички, не като днешните, дето примигват. Майка му запазила част от играчките, които е имал като малък. Седеше неподвижно и ги държеше в ръце. Понякога плачеше. Коледните фигурки му бяха любими. Всяка си имаше някаква история. Франсис умира да разказва истории.

Майк не може да си представи Джона като човешко същество, което някога е било дете и е имало любяща майка, не може да си представи момчето, превърнало се в чудовище.

— Нощем Франсис оставаше в стола си, вторачен в белите лампички. Просто седеше, отдаден на мислите си. Струва ми се, че светлинките го успокояваха. Както и лекарствата. Плачеше доста. Такъв един самотен, самотен старец. Сигурна съм, че страдаше много. — Тя поклаща глава, видимо опечалена.

— Говорите така, сякаш сте харесвали Джона — обажда се Майк.

— Харесвах онази част от него, която ми позволи да опозная. Давам си сметка, че думите ми звучат ужасяващо, предвид онова, което е извършил. Но когато някой ви разкрие сърцето си в подобна ситуация — когато знае, че умира, когато го измъчва силна болка, — в такива случаи неизбежно установявате духовна връзка. Учат ни как да се борим с това, но, честно казано, нима е възможно? Предполагам, че в някаква степен ме привличаше и фактът, че е бил свещеник. Това изисква известна доза уважение все пак. Мислех си да отида на погребението днес.

— Защо не го направихте?

— Заради репортерите. Те не знаят нищо за мен, а аз нямам желание да ги допускам в живота си. — Тери въздъхва. — Колкото до онази негова страна, която го е накарала да извърши всичко това, Франсис не ме допусна до нея. Какво е правил в мое отсъствие? Какви мисли са го спохождали? Не мога ви кажа. Когато бях около него, Франсис постъпваше точно толкова човешки, колкото който и да било от нас.

— Изненада ли ви неговото самоубийство?

Тери мисли за момент.

— В началото да — казва тя. — Поради две причини. Франсис е бил свещеник и добре знае, че това е грях. От друга страна, той не изпитваше физическа болка или поне аз не знам да е изпитвал. Досега не съм губила пациент по този начин. Поначало се случва изключително рядко. При все това Франсис не бе като останалите пациенти. У него имаше… имаше много неща в главата му, до които нямах достъп. Чувство за вина може би. И както вече споменах, той бе крайно самотен. Това не се лекува.

— Да се обеси сам… това някак не се вписва в неговия стил.

Тери свива рамене.

— Трудно е да се каже какво минава през главата на човек. Видях го оная сутрин. В неделята. Изглеждаше… не беше на себе си. Крайно развълнуван. Имах достатъчно време да обмисля нещата и единственото разумно обяснение според мен е онова, което изложих и пред детектив Мерик: мисля, че Франсис бе наясно с предстоящия арест и предпочете сам да сложи край на живота си, вместо да се раздели с него зад решетките.

Това посещение не е имало за цел да разпали наново надеждите му. Сега Майк разбира това съвършено ясно. Причината да отиде на погребението, да разговаря сега с Тери, се крие в желанието да сложи край един път завинаги.

— Искрено съжалявам за вашата загуба — казва Тери.

Майк кимва. Май не остана нищо за казване — поне той не се сеща. Затова благодари на жената и става.

Тери бърка в джобчето на пуловера си и вади визитна картичка и писалка. Написва нещо върху гърба на картончето и му го подава.

— Записала съм номера на домашния си телефон. Ако искате да ме питате за нещо, каквото и да било, не се притеснявайте.

— Ще се обадя. Благодаря.

Жената го изпраща до входната врата. Той хвърля последен поглед към нейното златно разпятие, благодари още веднъж и излиза.

— Господин Съливан?

Извръща се към нея. Лицето на Тери бледнее зад стъклото на вратата.

— Ще ви споменавам със Сара в молитвите си.

Майк е все още на път за вкъщи, когато най-неочаквано му звъни Мерик с молба да се видят.