Крис Муни - Да помним Сара

— Ако става дума за онова, което ви е съобщила сестрата за Джона, няма нужда да се притеснявате. Тя го каза и на мен.

— Пристигна докладът от аутопсията — отвръща Мерик. — А и намерихме едно-друго в дома му.

Майк се мъчи да съсредоточи вниманието си върху пътя.

— Свободен ли си още сега?

— Какво сте намерили? — Страх и надежда се смесват в гласа на Майк.

— Бих предпочел да го обсъдим на четири очи.

„Дакота“ е поредният пример за развиващия се с бързината на гъба модерен бизнес в центъра на града. Намира се на главната, където по-рано беше магазинът за обувки „Алекзандър“. Паркингът е пълен със скъпи автомобили: сааби, беемвета, даже и един мерцедес. „Дакота“ е първият бар за юпита в Белхам.

Интериорът не оставя място за съмнения относно клиентелата. Изобилие от лакирани в тъмни тонове дървени облицовки и приглушено осветление. Дълъг бар, натъпкан с бутилки, блещукащи под лъчите на скъпи спотове, а вдясно от него има помещение с няколко маси с бели ленени покривки и декоративни свещи в средата — идеално място за обмен и продажба на тайни с помощта на сухо шардоне и прескъпи екзотични мезета. Вляво от главния вход, зад стъклена врата, се намира стаята за пушене, обзаведена с кожени мебели в тъмночервено и масички за кафе, отрупани с броеве на „Уолстрийт Джърнъл“ и „Файненшъл Таймс“, както и любимите на богаташите списания за яхти и мода. Мерик е седнал в едно от червените кресла, обърнати към еркерните прозорци над „Мейн стрийт“. В едната си ръка държи чашка порто или някакво друго скъпо питие, а с другата разлиства списание върху коленете си. С черния си костюм и измъчено, изпито лице прилича на предприемач, седнал да си почине след продължителен и напрегнат ден.

Майк се отпуска в креслото насреща и вади пакет цигари. Мерик затваря списанието и внимателно го оставя заедно с чашката върху стъклената повърхност на масата помежду им. „Ценители на виното“. Господи!

— Определено става дума за самоубийство — обажда се детективът.

— Което опровергава какво? — Майк е видял вече пъна, обърнат настрани под краката на Джона. Няма нужда да си гений, за да съобразиш, че покойният е стъпил върху него, нахлузил е примката и после е скочил.

— Трябва много да се внимава при самоубийствата. Прекалено често зад тях се крие убийство. Жертвата е ликвидирана, а след това пренесена на друго място, за да се инсценира самоубийство. При подобни случаи върху шията винаги остават две следи от примката, което ни разкрива истината. При Джона следата е само една и отговаря на използваното въже. Освен това имаме типичните за случая кръвоизливи в очната еклера. Те доказват, че става дума за смърт, настъпила в резултат от асфиксия. За щастие снегът наоколо е бил доста размекнат през деня, а през нощта отново замръзнал и така е запазил следите от стъпки. Те съвпадат с ботушите на Джона. Не открихме предсмъртна бележка. Но като вземем предвид магнетофонния запис с гласа на дъщеря ти…

Изразът на лицето му се променя. Мерик носи някаква неприятна новина и сега се чуди как да я съобщи по-безболезнено.

Ето сега , казва си Майк и стисва облегалките за лакти.

— Криминалистите приключиха вчера с огледа на къщата му — съобщава Мерик. — Под леглото в спалнята открили разхлабена дъска на пода. Разковали го целия и се натъкнали на тайник. В него била долната част от екипа на Сара. Също и гребен с косми от главата на Ашли Жиру. А куклата на Карълайн Ленвил открили в леглото на Джона. Цялата е с негови отпечатъци.

— Хубавата Бий Бий — отронва Майк името на куклата, пръкнало се кой знае как в неговото съзнание. Майка й му е показвала снимка на Карълайн с малката кукла с червена коса от пластмаса и ръфнат от кучето им крак. Детето я носило в раницата си, когато изчезва.

— Край леглото имаше уокмен. С касета в него. — Тъга пронизва иначе безизразния глас на Мерик. — Останалите бяха в едно чекмедже. На Сара, Ашли и Карълайн.

— Прослушахте ли ги?

Мерик кимва и Майк отново стисва дръжките на креслото.

— Какво казва Сара?

— И трите ленти си приличат — гласовете на момичетата подсказват, че се намират на тъмно място и не виждат нищо. — Говори бавно, замислено. — Онова, което си чул в гората, е извадено от оригиналния запис на Джона.

Майк си спомня казаното от Лу за това, че Джона споменава името на Сара в съня си. Но той не е бълнувал. Подготвял е своя… своя какво? Звуковия фон на своето самоубийство?