Крис Муни - Да помним Сара

— Не успяхме да идентифицираме част от звуците. Затова изпратихме лентата за анализ в лабораторията на ФБР. Според мен записите са правени… някъде извън дома на Джона. Може да изскочи още нещо. Ако се случи, ще ти съобщя.

— Ами кучетата?

— Не разбирам.

— Сутринта, когато намерих Джона, видях хората ви със следови кучета.

— Това бяха кучета, обучени да търсят трупове.

Майк търси опипом цигара, а една част от него се извисява над тялото му, поглежда надолу и наблюдава, докато останалата мъчително осмисля чутото и търси някакви пролуки в думите на детектива.

— Кучетата не откриха нищо — продължава той. — Още претърсваме къщата на Джона, надяваме се да открием нещо, което да ни насочи към… мястото, където я е заровил. Съжалявам. Ще ми се да имаше по-лесен начин да ти го кажа.

— А къщата на Джона? Какво става с нея?

— Имуществото му ще стане собственост на църквата „Свети Стефан“. Изпълнител на завещанието е отец Конъли. Волята на Джона е парите да постъпят по сметката на някоя благотворителна организация, избрана от отец Джак. Къщата е в ужасяващо състояние, така че според мен някой ще я купи, за да я събори и построи на нейно място нещо красиво. Ще излезе по-евтино от всеки основен ремонт.

Всички тези помещения, всичките тайни, които крият, в очакване да бъдат сринати и забравени.

— Бих искал да огледам. Може да забележа нещо, което на вас не би направило впечатление.

Мерик го гледа така, сякаш е дете, което се е изгубило и не е в състояние само да намери пътя до дома си.

— Това е напълно възможно — настоява Майк. — Искам също така да чуя записа със Сара.

— Значи искаш да се самонакажеш?

— Държа да го чуя. Може да има нещо в него. Не познаваш моята дъщеря по начина, по който я познавам аз. Тя е умна. Може да се е опитала да ни съобщи нещо, кой знае?

— Записал съм името на отличен терапе…

— Напълно е възможно — прекъсва го Майк. — Вземи случая Елизабет Смарт. Полицията съвсем я отписа, а тя през цялото време си е била жива и здрава. Ако близките й бяха послушали властите, ако бяха престанали да вярват, никога нямаше да я намерят. И я откриха. Откриха я само защото семейството й не престава да вярва.

— Ще ти уредя посещение в къщата на Джона, щом така искаш. Дай ми няколко дни. — Мерик поглежда часовника си. — За съжаление трябва да вървя. Желаеш ли да уведомя някого?

На Майк му идва наум, че единственият оцелял друг член на някогашното им семейство е кучето. Че едничкото човешко същество, на което може да разчита, е Бил — неговата връзка с действителността.

— Мисля да поостана малко — казва Майк. — Обади ми се да ми кажеш, когато ще е възможно да разгледам къщата.

— Непременно.

Мерик замълчава, след това става и си тръгва, а подметките му тропат по дървения под.

— Мерик?

— Моля?

— Ед ми каза за баща ти. Наистина съжалявам.

— Грижи се за себе си, Майкъл.

Вече е четири следобед и слънцето свети ярко над оживената Мейн стрийт. Майк си спомня — било е преди много години — как стои на това място, където е седнал сега, и гледа през прозореца, докато майка му мери обувки, а любезно усмихнатият продавач се опитва да не забелязва синините и отоците по лицето й. Няма я вече, мъртва е, убита от Лу. И Сара я няма, най-вероятно мъртва, убита от Джона.

Майк се пренася на върха на Хълма в оная сутрин, когато полага люляков букет в деня на Сарината годишнина.

Този жест не е възпоменание за нея. Тук става дума за отказ, нежелание да приеме истината и да се примири с нея. Да се освободи.

Да се освободи и после какво?

Появява се сервитьор, младеж в началото на двайсетте, издокаран в безупречен костюм, с диамантена обеца на всяко ухо.

— Мъжът, който си тръгна току-що, каза, че ще поеме сметката, ако решите да обядвате — казва младокът. — Бихте ли ми казали кой е той? Лицето му изглежда много познато.

— А вие знаете ли коя е Сара Съливан?

— Откъде да знаете? Не я показват по Ем Ти Ви.

— Съжалявам, да не би да казах нещо лошо?

Майк въздъхва.

— Не — отвръща той, — не вие.

Добре знае, че най-подходящото време да го направи е докато дневната светлина е все още силна.

Майк кара по „Андерсън“ и забелязва букетите цветя, визитни картички и увеличени снимки на Сара, пръснати по моравата и стъпалата пред къщата. Не забелязва никакви репортери. Или са се отказали за момента, или все още киснат край гроба на Джона. Той влиза в алеята и паркира колата в гаража, за да не се вижда.