Крис Муни - Да помним Сара

— Адвокатът ми се е преместил в друг щат — съобщава Лу. — Какво ще кажеш за твоя? Свърши ти добра работа.

Майк преглежда на бърза ръка материала, думи и фрази подскачат пред очите му: Лу е уличен в причиняване смъртта на бодигарда, починал вследствие усложнения, настъпили след обгаряния от трета степен; предстои повдигане на обвинение; Лу „уж“ бил свързван с името на прочутия мафиот Джак Кадилака Скарлата; „уж“ имал отношение към обира на няколко бронирани автомобила.

— Ти чуваш ли ме изобщо? Разполагам само с пет минути.

Майк продължава да чете.

— Адвокатът ми почина.

— Тогава ми намери друг.

Майк вдига очи от вестника.

— Какво каза?

— Трябва да ми намериш адвокат.

Погледът на Майк се вдига към тавана. Вещите на майка му — по-точно малкото, които успява да запази са скрити в кутия от обувки. Точно преди да замине за Париж, Лу събира всичките й дрехи и снимки, всичките й лични вещи, останали в къщата, и ги изгаря в задния двор.

— Скапан кучи син — казва Лу и затваря.

Час по-късно Майк е напълно наясно с положението.

Когато става дума за енигматичния му старец, Майк е сигурен поне в едно: Лу изпитва панически ужас от тесни затворени пространства. Никога не си го е признавал — той не споделя нищо и с никого. На Майк му просветва един неделен дъждовен следобед, докато гледа „Ловецът на елени“ по кабеларката в дома на Бил. Сцените, при които Де Ниро и Уокън са натикани в ония кафези като военнопленници — такъв е бил някога и самият Лу. Докато гледа тия сцени, Марк разбира защо баща му винаги държи да се качва по стълбите, вместо да използва асансьора, защо прави всичко възможно да не лети със самолет, защо отказва най-категорично да се вози в малки коли. „В такава кола нямаш никакъв шанс да оцелееш при катастрофа. Блъснат ли те, умираш.“

Мерик не е в участъка и Майк се свързва с Бавния Ед. Когато спира пред участъка, мигом съзира скупчените на паркинга репортери. Паркира зад сградата на участъка, където Бавния Ед му отваря вратата.

— Държат твоя старец в кафеза заедно с Брайън Делански — съобщава Бавния Ед, докато вървят по коридора. — Знаеш ли го? От местните е.

— Нищо не ми говори.

— Представи си скапаняк с ръста на Бил и два пъти по-откачен. Намерили го в два часа сутринта целия в кръв и бълвоч, прострян на земята в безсъзнание. А твоят старец спи в неговото легло. Носът на Делански е счупен. Наложило се докторът в Спешното да му източва и двата тестикула. Самият Делански твърди, че е паднал в съня си. Колко годишен, казваш, е Лу?

— Наближава шейсетте.

— Бога ми, Ханибал Лектър може да му завиди. — Бавния Ед спира пред вратата към ареста. — След петнайсет минути трябва да го подготвим за транспортиране.

— Спомням си процедурата.

— Само че твоят старец няма да се измъкне под гаранция. Опитай да му налееш малко разум в главата. Всичко ще протече много по-лесно, ако ни сътрудничи. — Бавния Ед отваря вратата и Майк тръгва по слабо осветен коридор.

Лу се намира в последната килия, седнал по турски върху койката, стиснал в длани кутийка кола. Лицето му е болезнено бледо и лъщи, сякаш е намазано с олио. Въпреки хладния въздух върху синята блуза, в допир с подмишниците му, ясно личат тъмни петна. Малкото помещение е пропито с миризмата на застояла пот, изветрял аромат на използвания от Лу афтършейв, „Олд Спайс“, както и на просмукани от воня на тютюнев дим дрехи.

Отпред е поставен сгъваем стол. Майк се настанява върху него.

Изтичат цели две минути. Лу не помръдва и не продумва.

— С Поли Уотърс израснахме заедно — съобщава той най-накрая. — Взеха ни в армията по едно и също време. Онзи път бе тъмна нощ и ние навлязохме в някакво село, за което се предполагаше, че е изравнено със земята. Стана така, че Поли не гледаше накъдето трябва, когато някакъв жълтур с огнепръскачка го подпали като факла. Човек пищи много особено, когато гори. Споменът за подобен звук не те напуска, докато си жив.

— А какъв звук се чува, когато им пръсваш главите?

Лу отлепва поглед от колата.

— Полицаите открили фасове край бараката в задния двор на Джона — съобщава Майк. — Можеш ли да познаеш чии отпечатъци са били по тях?

— Няма да влизам в затвора заради свинщините на друг.

— Отпечатъците съвпадат с намерените върху две парченца от бутилката, използвана за коктейла „Молотов“. Отгоре на всичко съседът на Джона е запасен офицер. По ирония на съдбата точно в оня момент си играел с прибора за нощно гледане. И кого, мислиш, забелязал да развива крушките от задната веранда на Джона?