Крис Муни - Да помним Сара

— А сега да отговоря на другия въпрос: защо Джона е сложил якето върху дървения кръст, с което разбунва духовете и се поставя отново под лупа? Особено след като е на път да умре и би желал да си отиде в мир. Въпросът ти е съвсем рационален — отбелязва Чайлдс. — Проблемът е, че за него няма рационален отговор. Нормалната, всекидневна логика е неприложима към стандартите на неговия свят. Разговаряла съм по въпроса с неколцина съдебни психиатри, чието мнение ценя високо, и становището на повечето от тях е, че той иска да бъде заловен. Колкото и налудничаво да звучи, мнозина специалисти са убедени именно в това. Някои искат да се изперчат, като бъдат заловени. Други го превръщат в нещо като игра. Като Тед Бънди например.

— Джона щеше за малко да умре тази сутрин, но не пожела да говори.

— И това не те изненадва?

— Не сте били там. Беше ужасен от перспективата, че може да умре. Виждах страха в очите му.

— Разбира се, че е бил ужасен. Веднъж вече ти е сърбал попарата. Да го задушиш или да го пребиеш до смърт — кое щеше да избереш?

Майк пита:

— Нещо друго открихте ли?

— Намерили са две нишки — и двете синтетика. Едната е имитация на кожа от енот и съответства на материала, от който е направена качулката на Джона. Големият пробив обаче е човешкият косъм, открит върху единия маншет.

— От косите на Джона?

— Именно. Според моите източници Мерик ще цъфне у Джона със заповед за обиск в ръка. И това ще се случи всеки момент. При такава улика съм готова да се обзаложа, че Джона няма да си остане у дома.

Значи най-накрая се случи. Цели пет години, но накрая се появява улика, която свързва Джона с изчезването на Сара.

Майк се е вторачил в снимката на якето. След цялото това време, след всичката енергия, която бе вложил в битката, очакваше да изпита… какво? Удовлетворение? Така ли е наистина? Ако е така, каква е тази пустота у него?

Това усещане за празнота е от шока.

— Ще задържа папката — обажда се Нанси. — Ако някой я забележи у теб и новината стигне до ушите на Мерик или друг, свързан по някакъв начин с разследването, лошо ми се пише.

— Благодаря ти. — Майк е зашеметен. Напълно изкаран от релси.

— За нищо. — Нанси се изправя с чанта и папка в ръце и напуска помещението, като затваря вратата подире си.

Майк се обляга назад в стола и прокарва длани по гладката повърхност на масата, докато гледа през прозореца към няколкото силуета на високи сгради, окичили хоризонта на Бостън.

— Моля те да простиш грубостта на Нанси — обажда се след малко Сам. — Тя е добър човек, но е патила доста от любители на чашката. Има баща и брат алкохолици.

— Човек поне е наясно с позициите й. Благодаря ти, задето уреди всичко това, Сам. Много съм ти задължен.

— Мога ли да направя още нещо?

Майк поклаща глава и затваря очи. Докато ги разтърква в опит да отстрани избилата влага, в съзнанието му изниква якето на Сара, тикнато в кашон за веществени доказателства, залепено с лента и прибрано на тъмно в някой шкаф.

Когато отваря очи, Сам се е вторачила в него, а откритото й лице изразява уязвимост също както тогава, преди толкова години, през нощите на плажа, когато са стояли редом и споделяли своите болки и разочарования. Тя слуша неговите разкази за баща му, без да го осъжда, и на Майк му се иска да вярва, че няма да го съди и сега.

— Все сънувам онзи сън — промълвява той. — Сара спи в своята стая и плаче. И не спира да плаче. — Поема дълбоко дъх и продължава: — Аз вземам една възглавница и затискам с нея устата й. На другата вечер сънувам друг сън, в който се возим в кола, а Сара плаче и аз я изритвам навън. Аз! Нейният собствен баща. Защо трябва да сънувам подобни работи?

Същата нощ му се явява Сара.

Застанала е в края на езерцето Салмън Брук с вдигнат до брадичката цип на розовото яке, но със смъкната качулка. Лицето й е ясно и безметежно. Устните са разтворени, а връхчето на езика докосва долната.

— Виж, тате, виж! — крещи тя почти истерично, докато прекосява езерото на кънки с несигурни движения. Вдървената й фигура сякаш казва „Господи, ей сега ще тупна по задник“, както при всеки начеващ кънкьор, а ръцете висят като чужди от двете страни на тялото, потрепват като пречупени криле.

Майк кара редом с нея. Превъзходен зимен ден: небето е стоманеносиньо, въздухът студен, но без да хапе свирепо по начина, който те кара да си останеш вкъщи. Езерото с форма на бъбрек е препълнено с деца и родители. В далечния му край, встрани от навалицата, групичка деца участват в разгорещена среща по хокей, а звуците на чукащите по леда стикове се носят из въздуха.