Крис Муни - Да помним Сара

Майк отива да пийне нещо и намира чашата си празна.

Тръгва през задния двор и верандата към разположения в средата на кухнята плот, върху който редом с шишета сода се мъдрят бутилки „Джак Даниълс“, „Абсолют“ и „Капитан Морган“.

В кухнята няма никой.

Тъкмо измерва с поглед шишето „Джак Даниълс“, когато телефонът в джоба му разтриса бедрото.

Не е Мерик. Сам.

— Добре, че те хващам, Съли. Ей сега ти оставих съобщение на домашния.

— Какво има?

— Помолих частния детектив, който работи за нас, да се поразрови малко и, ами, успях да се сдобия с копие на лабораторните резултати от якето на дъщеря ти. Знам, че ти идва изневиделица, но можеш ли да дойдеш до центъра след около час?

— Вече съм на път.

Сам не се е шегувала относно продължителността на работното си време. В този късен следобед на великолепния неделен ден кантората ври и кипи. Не е така претъпкана, както предния път, или поне хората не търчат насам-натам, сякаш е дошъл краят на света, но коридорите и кабинетите гъмжат от народ, зареден с непоколебима енергия. Бюрото на Сам е в същото състояние на безпорядък, което му направи впечатление онзи ден, кошчето за боклук е препълнено с опаковки от готова храна. Майк се пита дали не прекарва тук и повечето нощи.

Начелото на конферентната й маса се е разположила млада, приятна на вид блондинка, с къса чорлава коса и закопчан догоре сив суичър. Прави голямо балонче от розова дъвка, което се пуква, щом се изправя на крака.

Първа се обажда Сам:

— Майк, запознай се с Нанси Чайлдс.

— Как си? — пита Нанси на един дъх. Сигурно използва изрази като „супер яко“ и „жестоко“, казва си Майк, докато се ръкуват. Ръкостискането й е твърде силно.

— Кога ще пристигне частният детектив? — обръща се Майк към Сам.

Отговаря му Чайлдс:

— Пред очите ти е, мъжкарче.

Неизвестно защо, но когато Сам произнася фразата „частен детектив“, в съзнанието му изниква образ на мъж в края на петдесетте, бивш полицай или агент от ФБР, зле вчесан, навлякъл евтин костюм. Нещо като Робърт Урих в ролята му от „Спенсър: под наем“ 3 3 Американски телевизионен сериал от средата на 80-те, базиран на поредица криминални романи от Робърт Паркър. — Б.р. , но не и тази засмукала дъвка възпитаничка на школата за секретарки.

— Чакай да позная — ухилва се Чайлдс. — Помислил си ме за секретарка.

— Извинете. Май не очаквах да видя точно вас.

— Не се коси. Непрекъснато става така. Двете със Сам отдавна сме свикнали, макар на нея да й се случва по-рядко, щото се облича по-добре от мен и говори изискано. Имаш пълно право, Сам, крайно време е да престана с тая дъвка и да си закача един огромен револвер на кръста.

Чайлдс хвърля към Сам поглед, изпълнен с дълбоко и най-искрено презрение към мъжката пасмина, преди да седне отново на мястото си. Сам се разполага в противоположния край на масата, а Майк се настанява до Чайлдс. Насоченото осветление хвърля приглушена светлина от тавана, а през тонколоните се лее приятен джаз.

— Сам каза, че сте успели да се доберете до копие от доклада на криминалната лаборатория — проговаря Майк.

— Много ясно. Наложи се да припомня за няколко тлъсти услуги, които ми дължаха определени хора, за да стане работата.

— Нямам думи да изразя колко съм ви признателен.

— Причина да казвам всичко това е, че се опитвам да ти внуша колко е важно да запазиш тази информация единствено за себе си.

— Ясно.

— Дали?

— Дали какво?

— Дали е наистина ясно. Чух, че си доста невъздържан. А моят личен опит с юнаци като теб показва, че не само им е трудно да сдържат импулсите си, но и най-често ти го завират изневиделица.

Майк остава неподвижен, напрегнал всички сили да проумее какво му казва тя. С ъгълчето на окото забелязва как Сам се размърдва върху стола си.

Чайлдс продължава:

— Съжалявам, задето ти го казвам така направо, но не обичам да си губя времето с излишни любезности и прочие глупости. На много мъже им е трудно да свикнат с това, което вероятно обяснява и защо все още съм неомъжена. Още нещо, по което си приличаме със Сам, ако не броим факта, че и двете сме мацки.

Чайлдс се усмихва, но явно не се шегува.

— Съществува ли някаква особена причина да се държите така с мен?

— Последния път, когато някой ти е помогнал с информация, ти си превърнал Джона в боксова круша. Много съжалявам, но лично аз изобщо нямам нужда от подобен вид реклама.

Поведението й на училищен побойник би следвало да го притесни и може би щеше да го притесни, ако не бе изкарал докрай схватките с шампионката по мачкане на мъжко самочувствие, доктор Т. А Нанси Чайлдс е просто още един елемент от студенокръвната машина, за която работят д-р Т., Теста, и Мерик. Тази Нанси, с бруталната си прямота и държане, което сякаш крещи „и аз мога да пикая права“, го предизвиква да даде воля на гнева си, да избухне и по този начин да й даде повод да си събере бумагите и да отмарширува към вратата с думите „Съжалявам, Сам, ама не мога да работя с невъздържани типове и пияндури“.