Крис Муни - Да помним Сара

Сам проговаря отново:

— Ще възразиш ли, ако ти задам един личен въпрос?

— Няма.

— Защо аз?

— Имаш предвид защо избрах да дойда за съвет при теб?

Сам кимва.

— Положително познаваш и други адвокати.

— Всъщност не познавам други. Ти си единствената. А ония, с които съм се сблъсквал случайно през годините, са изроди до един.

— Това е задължителен елемент от длъжностната характеристика.

— Не и при теб. Ти никога не се будалкаш.

— Можеше да споделиш с Антъни по телефона какво те вълнува и аз щях да ти се обадя.

— Исках да говорим очи в очи, не по телефон. А и, честно казано, не мога да понасям цялото това чакане. Бил спомена за случайната ви среща, назова фирмата и аз реших да те видя с мисълта, че ако има на земята адвокат, който може да ми помогне, това си ти.

Сам кимва, докато го фиксира с хладен поглед.

— Имам телефона на Мартин, но нищо не мога да обещая. Как да се свържа с теб?

Майк оставя чашката с кафе върху края на бюрото и вади визитна картичка от портфейла си. Изписва домашния телефон върху гърба и му я подава.

— Благодаря — промърморва той.

— Хич няма да ми благодариш, когато получиш сметката от Мартин.

Придружава го до вратата, отваря му.

— Бил ми каза за теб и жена ти — промълвява Сам. — И аз минах през същото. В началото е трудното, но по-нататък нещата се оправят. Отново започваш да се срещаш с хора. Преди два месеца един тип ме закара с частен самолет до Европа.

— Сигурно е било много приятно.

— Води ме на концерт. Дейвид Хаселхоф.

— Това не е много приятно.

— Гадничко си е по-скоро. Дръж се, Съли. — Сам го потупва по рамото с усмивка.

Десетина минути по-късно, докато пали камионетката, продължава да усеща нейния допир. Петнайсет години, казва си той. Може би не е възможно да върне назад времето, но със сигурност може да си спомни за онези скъпи мигове, които е заключил в сърцето си.

Фанг страда от остър колит и Майк, дочул познатото пискливо скимтене, отмята завивките и хуква по боксерки през полумрака на къщата, за да открие измъченото животно в дневната, притиснало муцуна към хлъзгащата се стъклена врата.

Майк я отваря и Фанг се устремява надолу по стълбите на верандата, за да изчезне в гъстата, бяла мъгла, предтеча на зората. Майк се прозява, слуша шума от движенията на кучето в задния двор, докато то търси с душене из тревата най-подходящото място да се облекчи.

Фанг излайва. Дълбок и силен звук, който разцепва смълчаното утро, и преди Майк да успее да реагира, кучето се стрелва между дърветата.

Майк изтичва горе в къщата, навлича джинси и фланелената риза от вчера, след което също хуква по пътечката в гората. Дочува лая на Фанг някъде из мъглата, долавя шумолене на клонки, докато тича.

Пътечката излиза на по-голям път — широка ивица утъпкана пръст, която много скоро ще се разкаля. Този горист участък е последното останало незастроено парче земя в Белхам, нещо като защитен от закона резерват, а през зимните уикенди езерцето Салмън Брук гъмжи от малки деца, които се учат да карат кънки, тийнейджъри, които играят хокей, и възрастни, потънали в сладки приказки. Майк свърва вляво и затичва по пътя, реже гъстата мъгла, заслушан в лая на Фанг, който е в състояние да разбуди половината квартал. Съседът Боб Доури, пенсиониран пилот от гражданската авиация, който се е самоназначил за местен блюстител на реда, навярно вече е бесен и Майк е абсолютно сигурен, че по някое време през деня ще цъфне пред дома му с вида на човек, който носи лоша новина, за да му изнесе лекция относно отговорностите, свързани с отглеждането на домашно куче.

Лаят секва. Майк намалява до ходом и след минута — две забелязва опашката на Фанг, която той размахва ритмично, подобно на автомобилни чистачки в снежна буря, обявявайки на целия свят, че е в кучешки екстаз. На ръба на стръмен склон лежи проснат по корем някакъв мъж. Трябва да е мъж. Никоя жена не би облякла тъмносиня шуба и светлооранжева ушанка.

Мъжът простенва. Майк веднага забелязва, че краката му са раздалечени под необичаен ъгъл.

Това е работа на Фанг. Близо петдесеткилограмовото куче е проснало човека на земята.

— Фанг, тук!

Животното е твърде заето да обдушва съборения. Майк прави снежна топка и, щом успява да привлече вниманието на Фанг, я запраща по протежение на пътя, в обратна на езерото посока. Фанг се втурва подире й, а Майк насочва вниманието си към мъжа.

— Много съжалявам, но кучето се измъкна, преди да успея да го хвана. Ударихте ли се?