Дийн Кунц - Ускорение

Като оставим настрана броя на пръстите, в бялата латексова ръкавица ръката му приличаше на тази на Мики Маус, на ръцете на анимационни герои, разлепени по стените и сочещи пътя към креслото, където преди седеше Лани. В края на ръкавицата имаше дори малка гривничка.

Чувството, че го лази паяк по китката, се дължеше на тънка струйка кръв, което не оставяше място дори за черен хумор. Той бе очаквал, че кървенето ще е много по-силно. Очевидно пиронът спираше изтичането. Когато го измъкнеше…

Били затаи дъх и се заслуша. В кухнята бе тихо. Явно убиецът си бе отишъл. Били не искаше той да го чуе отново да пищи, не искаше да му достави това удоволствие.

Пиронът. Главата не опираше в плътта му, около два сантиметра от пирона стърчаха. Той виждаше следите от държача. Нямаше представа колко е дълъг целият пирон. Съдейки по диаметъра му, сигурно беше най-малко седем-осем сантиметра.

Като се извадеше частта, която стърчеше над дланта му, и тази в ръката му, в пода сигурно бяха забити цели четири сантиметра. Пиронът бе минал през дъските и подовата настилка под тях и едва ли бе толкова дълъг, че да се е захванал здраво в гредата. Ако дължината му обаче бе десет сантиметра, изтръгването щеше да е с два сантиметра по-мъчително.

Къщата беше градена в дните, когато се е строяло солидно. Подът най-вероятно бе поддържан от дебели греди. Все пак имаше шанс. На всеки трийсет и пет сантиметра от ширината на пода, само десет бяха греди. Ако забиеш десет пирона на случайно избрани места по пода, три ще попаднат в греди. Останалите седем ще проникнат в празното пространство между гредите.

Когато се опита да свие пръстите на лявата си ръка, за да провери доколко може да я движи, от гърлото му се изтръгна дрезгав вой, който той не успя да сподави.

От кухнята не се чу смях, което потвърди подозрението му, че изродът си е отишъл. Изведнъж му мина през ума, че преди да си тръгне, убиецът може да се е обадил на 911.

Напълно неподвижен и съсредоточен, както само един труп би могъл да бъде, Ралф Котъл седеше на пост върху канапето. Убиецът беше кръстосал десния му крак върху левия и беше сложил ръцете му в скута, така че позата да е небрежна. Котъл сякаш чакаше търпеливо домакинът да се появи с поднос коктейли — или пък сержантите Наполитино и Собиески.

Макар че Котъл не беше осакатен или окичен с допълнителни части, той напомни на Били за зловещите манекени, грижливо наредени в къщата на Стийв Зилис.

Зилис беше на работа. Били беше видял колата му, когато беше спрял срещу бара, за да наблюдава как огънят на залеза играе по гигантския макет.

После ще се занимава с Котъл. И със Зилис. Първо трябваше да се заеме с пирона.

Били се обърна внимателно на лявата си страна, с лице към прободената ръка. С палеца и показалеца на дясната си ръка той хвана главата на пирона. Опита се внимателно да го поразклати, надявайки се да е леко хлабав, но пиронът не помръдна, беше влязъл твърде дълбоко. Ако главата беше малка, щеше да я остави да премине през ръката му и пиронът да остане забит в пода.

Главата беше голяма. Дори да успееше да изтърпи болката, разкъсванията щяха да бъдат невъобразими. Когато се опита да дръпне по-силно, болката за малко да го превърне в малко дете. Той стисна зъби, стисна така здраво, че кътниците му изскърцаха. Пиронът обаче не изскърца и Били реши, че може да си изпотроши зъбите си, докато успее да го извади. Но той най-сетне помръдна.

Били усети как пиронът се поразхлаби между пръстите му, не много, но все пак забележимо. Докато металът мърдаше в дървото на пода, мърдаше и във вътрешността на ръката му. Болката беше умопомрачителна. Подобно на поредица от светкавици, тя лумваше и се разливаше по тялото му, отново и отново. Усети как пиронът стърже по костта. Ако беше спукал костта или от нея се бе отчупило парче, щеше да му е нужна спешна медицинска помощ.

Макар че климатикът работеше, доскоро в къщата не се усещаше студ. А сега потта сякаш се вледеняваше по кожата му.

Били продължи да дърпа пирона и искрата на болката ставаше все по-ярка. Той взе да си мисли, че сигурно свети като крушка, и светлината, излъчваща се от него, направо може да се види. Ако имаше кой да я види освен Котъл.

Въпреки малката вероятност забит в пода пирон да попадне върху греда, този беше пробил не само дъските и подовата настилка под тях, ами и гредата. Правило номер едно, когато играеш на рулетката на отчаянието — заложиш ли на червено, ще се падне черно.