Дийн Кунц - Ускорение

— Помогнете ми да избутам навън някои от пациентите на легло — каза тя.

— Тук няма пожар.

— Трябва да има. Трябва да ги евакуираме.

— Трябва да помогна на жена си — заяви Били, въпреки че с Барбара не бяха женени.

Той се освободи от сестрата, като едва не я събори, и хукна към знака ИЗХОД. Блъсна вратата и изскочи в нощта. На служебния паркинг се виждаха кофи за боклук и коли. В първия момент не можа да забележи мъжа с леглото.

Ето ги. На десетина метра вляво чакаше линейка със запален мотор. Широката задна врата беше отворена. Мъжът с леглото почти беше стигнал до нея.

Били извади 9-милиметровия пистолет, но не посмя да стреля — рискуваше да уцели Барбара.

Докато тичаше по асфалта, прибра пистолета в кобура и извади електрическата палка от вътрешния джоб на сакото.

В последния момент Стийв чу приближаването на Били. Изродът имаше пистолет и като се обърна, стреля два пъти. Били го връхлетя с наведена глава и куршумите минаха над него. Той намушка Стийв в корема с електрическата палка и натисна копчето. Знаеше, че ще подейства през тънка дреха като риза, но не бе проверил дали батериите са заредени.

Електрическите импулси атакуваха нервната система на Стийв и той се замята. Не изпусна, ами направо захвърли оръжието. Колената му се огънаха и при падането главата му се удари в бронята на линейката. Били го ритна, като се целеше в главата. После още веднъж.

Пожарната команда сигурно беше на път, полицията — също. Рано или късно щеше да се появи и шериф Джон Палмър.

Били приближи ръка до лицето на Барбара. Дъхът й погали дланта му. Изглежда, не й бяха сторили нищо. Усети как очите й се движеха под клепачите, докато сънуваше историите на Дикенс.

Хвърли поглед към „Шепнещите борове“ и видя, че още никой не беше евакуиран през изхода на западното крило. Той избута леглото на Барбара встрани.

На земята Стийв се гърчеше и повтаряше „Ън, ън, ън“ в лоша имитация на епилептичен припадък. Били му пусна още ток с електрическата палка, след което я прибра.

Грабна изрода за колана и яката на ризата му и го вдигна от земята. Не вярваше, че има силата да вдигне Зилис и да го натика в линейката, но паниката го бе напомпала с адреналин.

Кокалчетата на дясната ръка и тилът на психопата барабаняха неконтролируемо по пода на линейката. Били затръшна вратата, хвана долния край на леглото на Барбара и взе да го бута към „Шепнещите борове“.

Когато беше на по-малко от три метра от вратата на сградата, тя се отвори и оттам се появи санитар, който помагаше на пациент с патерици.

— Това е жена ми — каза Били. — Изкарах я навън. Бихте ли се погрижили за нея, за да мога да помогна на другите пациенти?

— Разбира се — увери го санитарят. — По-добре да я отведа на безопасно разстояние, в случай че стане пожар.

Като подканваше пациента на патериците да не изостава, санитарят избута Барбара далеч от сградата и от чакащата линейка.

Когато седна зад волана и затвори шофьорската врата, Били чу как психопатът рита с пети по нещо и издава звуци, сякаш се задушаваше, но може да бяха и накъсани ругатни. Били не знаеше колко трае ефектът от електрическата палка. Грешно или не, той се помоли изродът да има конвулсии.

Напипа ръчната спирачка и скоростния лост и откара линейката до предната част на сградата. Паркира я до форда. На паркинга се стичаха много хора, които обаче бяха твърде заети, за да му обърнат внимание.

Той прехвърли хладилната чанта с отрязаните ръце в линейката и потегли. Подмина две пресечки, докато успее да открие ключа за сигналните светлини и сирената. Докато се разминаваше с пожарните коли, идещи от Винярд Хилс, линейката святкаше и виеше с всичка сила.

Мислеше си, че колкото повече внимание привлича към себе си, толкова по-малко подозрителен ще изглежда. Докато пътуваше през североизточната част на града, наруши всички възможни ограничения за скоростта. Зави по пътя за къщата на Олсен.

Когато беше на три километра извън града и от двете му страни се ширеха само лозя, психопатът започна да мърмори по-свързано и да блъска, очевидно в опит да се изправи.

Били отби и спря на банкета, но остави сигналните светлини да работят. Прекрачи през седалките и мина отзад.

Застанал на колене, Зилис бе прегърнал бутилката с кислород и се мъчеше да се изправи. Очите му святкаха като очите на койот в нощта.

Били му пусна още ток. Зилис се строполи и се сгърчи, но електрическата палка не е смъртоносно оръжие. Ако го застреляше, кръвта можеше да изцапа животоподдържащата апаратура. Щеше да стане страшна цапаница. И щеше да остави доказателства.