Дийн Кунц: Ускорение

Докато отиваше към банята, Били забеляза, че в кабинета му свети. Надникна през вратата и видя, че завесите са спуснати, както ги бе оставил. Не помнеше да е оставил лампата на бюрото светната, но беше бързал да излезе, за да се отърве от трупа на Котъл. Угаси лампата, без да погледне зад бюрото.

Макар че Котъл вече не седеше на тоалетната, Били не можеше да спре да си го представя там. Но това бе единствената му баня и желанието му да вземе душ надделя над погнусата. Горещата вода постепенно стопи болката в мускулите му. Сапунът миришеше великолепно.

Зад завесата на душа на няколко пъти го обзе клаустрофобия и той за малко не повярва, че са му дали ролята на Джанет Лий в римейк на „Психо“, където героят беше от противоположния пол. За щастие не стигна дотам, че малодушно да дръпне завесата. Изкъпа се, без да го намушкат с нож. Запита се докога ще подскача от нерви. Най-вероятно до края на живота си.

След като се избърса и облече, той смени превръзката на челото си.

Отиде в кухнята, отвори една бира и изпи два таблетки обезболяващо. Малко се тревожеше за възпалението в лявата си ръка. Над масата сипа йод в раната от пирона, после намаза нов слой течен бинт.

Навън се здрачаваше. Канеше се да отиде за няколко часа в „Шепнещите борове“. Беше уредил да остане цялата нощ, за да се моли и да бди, но въпреки десетчасовия сън, не вярваше, че ще издържи толкова дълго. Валис беше мъртъв и идването на полунощ не криеше опасност.

Докато пиеше бира на масата, вниманието на Били бе привлечено от микровълновата фурна. Видеокамерата.

През цялото време бе записвала какво прави той на масата. После съобрази, че е записала и как вади ръцете от фризера. Камерата имаше широкоъгълен обектив, но едва ли записът на зловещите му действия бе толкова ясен, че да се използва като доказателство. И все пак…

Той извади стълбата от килера, качи се на нея и отвори шкафчето над микровълновата фурна. Взе да преглежда записа на заден ход и видя себе си на малкия екран как върви заднешком из кухнята. Ъгълът на снимане не позволяваше да се видят отрязаните ръце.

Изведнъж му хрумна да провери дали пък Валис не е идвал в къщата между тръгването на Били предния ден и срещата им в караваната преди изгрев-слънце. Той продължи да връща назад до момента, когато влезе вкъщи малко след 18 часа.

Не бе нужно да продължава чак до предишния ден. В 15:07, докато Били още спеше в къщата на Олсен, се виждаше как някакъв мъж излиза заднешком от хола, минава през кухнята и напуска къщата.

Естествено неканеният гост не бе Валис, защото Валис бе мъртъв.

Били не можа да си спомни номера. От телефона на Лани той се обади на „Справки“ в Денвър и оттам го свързаха с детектив Рамзи Озгард. Били крачеше напред-назад, докато телефонът звънеше под сенките на Скалистите планини.

Може би Валис е бил толкова сигурен, че ще спечели Били за каузата си, защото вече бе успял да пречупи някого, вместо да го елиминира. Никой от шестнайсетте членове на екипа му не беше като него, но това не значеше, че артистът е самотен ловец.

Рамзи Озгард отговори на петото позвъняване. Били се представи за Лани Олсен и Озгард рече:

— Говориш, сякаш имаш улов. Кажи ми, че си пипнал виновника.

— Мисля, че скоро и това ще стане — отвърна Били. — Ситуацията е спешна, имам нужда от информация. В годината, в която Джудит Кеселман е изчезнала, имаше ли в университета професор на име Валис?

— Не беше професор. Беше артист, нает на договор за шест месеца. В края на престоя си направи едно нелепо нещо, което нарече изкуство на пърформанса — уви две от университетските сгради в хиляди метри синя коприна и им окачи…

Били го прекъсна.

— Алибито на Стийв Зилис нали беше желязно.

— Непробиваемо — увери го Озгард. — Мога да ти разкажа подробно, ако имаш десет минути.

— Нямам. Кажи ми, ако си спомняш, каква бе специалността на Зилис?

— Изобразително изкуство.

— Копелето мръсно!

Неслучайно Зилис не бе искал да говори за манекените. Те не бяха просто израз на извратените фантазии на социопат-убиец, бяха неговото изкуство. Тогава Били още не бе стигнал до ключовите думи, които щяха да разкрият самоличността на изрода — представлението, изкуството на пърформанса . Беше доловил само представлението и Зилис инстинктивно не бе пожелал да му каже останалото, особено след като така успешно бе изиграл ролята на незаслужено измъчван безобиден сексуален дегенерат.