Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— Разбирам.

— Освен това не желаем да се бъркаме в личния живот на клиентите си. Не смятаме, че ще бъде правилно информацията да се предава през трета или четвърта ръка. Между другото можете да се свържете с екипа по същия начин, както и те с вас. Всеки от тях има свой апарат. Достатъчно е да наберете номера и да продиктувате онова, което имате да им съобщите.

— Похвално.

— Професионално. — И Блакстоун за пръв път, откак Матлок влезе в кабинета, седна на стола си и се облегна. — Сега ще ви кажа нещо и ако го приемете като заплаха, няма да се засегна. А ако пожелаете да се откажете от услугите ни, няма да възразим… Знаем, че от Министерството на правосъдието усилено ви издирват. Все пак срещу вас няма предявени обвинения, няма и заповед за арестуване. Имате известни права, за които федералните служители често забравят в старанието си, и това е една от причините, поради които съществува нашата агенция. Въпреки това държим да знаете, че ако юридическото ви положение се промени, ако срещу вас се предявят обвинение или се издаде заповед за арестуване, услугите ни ще бъдат незабавно прекратени и ние без колебание ще помогнем на властите да ви издирят. Сведенията, с които разполагаме, ще предоставим на адвокатите ви — те са поверителни, но не и местонахождението ви. Ясно ли е?

— Да. Това е напълно честно и почтено.

— Повече от честно и почтено. Затова смятам да ви поискам аванс за десет дни, като неизразходваните суми ще ви бъдат върнати… В случай че положението се промени и федералните служители предявят заповед за арестуването ви, ще получите следното съобщение по записващото устройство на телефона. Само тези думи.

Блакстоун млъкна, за да засили впечатлението.

— Какви са те?

— „Клиент три нула“ анулиран.

Като излезе на Бонд Стрийт, Матлок изпита усещането, за което вече знаеше, че няма да го напусне до края на преследването — усещането, че всички го гледат. Струваше му се, че какви ли не непознати хора не откъсват поглед от него. Улови се, че неволно се оглежда и се старае да открие впитите в себе си очи. Но такива нямаше.

Поне не забеляза нищо подозрително.

Сега предстоеше да изнесе корсиканския документ от апартамента си. Но след всичко, което му наговори Блакстоун, беше безсмислено да опитва сам. Апартаментът му несъмнено се наблюдаваше и от двата лагера — и от преследвачите, и от преследваните.

Щеше да използува някого от екипа на Блакстоун и да изпита гаранцията за неприкосновеността и поверителността на информацията. Можеше да се свърже с тях — с него, — след като проведеше един телефонен разговор, от който щеше да му стане ясно дали сребристата корсиканска покана наистина е необходима. Щеше да говори със Самюъл Шарп, адвоката от Уиндзър Шоулс.

Реши да изкаже на Шарп съчувствието си. Самият адвокат беше изгубил за миг самообладанието си. Матлок сметна, че е настъпил моментът да покаже, че дори хора като него, с влиятелни приятели в Сан Хуан и Лондон, мислят не само за себе си.

Влезе във фоайето на хотел „Американа“ й набра номера. Обади се секретарката на Шарп.

— Оставете телефонния си номер, мистър Шарп ще ви позвъни след малко.

— Не мога, обаждам се от телефонна кабина. Освен това много бързам.

Последва мълчание, после прещракване. Наложи се да чака десетина секунди.

— Бихте ли ми дали номера, от който се обаждате, мистър Матлок? Мистър Шарп ще ви позвъни след пет минути.

Той продиктува номера и затвори.

Докато седеше на пластмасовата седалка, мисълта му се върна към друга телефонна кабина и друга пластмасова седалка. И към черния автомобил, профучал покрай мъртвеца с куршум в челото.

Телефонът иззвъня. Матлок вдигна слушалката.

— Вие ли сте, Матлок?

— Да.

— Не трябваше да ми се обаждате в службата. Сам знаете. Наложи се да сляза във фоайето, за да се обадя от автомата.

— Не допусках, че телефонът на един уважаван адвокат може да се подслушва. Извинете.

На другия край на жицата настъпи мълчание. Шарп явно не очакваше извинение.

— Казах ви вече, че съм предпазлив човек. Какво има?

— Просто исках да разбера как сте. Как мина всичко? Снощи беше ужасно.

— Не съм имал време да разбера как се чувствувам. Имам много работа. Полиция, погребения, репортери.

— Какво им казахте? Как се справяте?

— Грешки няма да допусна. С две думи — аз съм невинна жертва. Франк също — само че е мъртъв… Ще ми липсва. Беше много добър човек. Разбира се, ще затворя заведението. Щатската полиция е подкупена. Предполагам, че от вашите хора. Всичко ще е така, както пише във вестниците. Банда италиански главорези, застреляни в изискан ресторант.