Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

Матлок и Холдън се разделиха почти веднага. Преподавателят по английска литература остави математика пред дома му и потегли на юг към Феърфийлд. Реши да отседне в крайпътен мотел достатъчно далече от Уиндзър Шоулс, за да се поуспокои, и все пак достатъчно близо до Хартфорд, за да успее да бъде при Блакстоун в два часа следобед.

Беше твърде изтощен, твърде изплашен, за да мисли. Откри третокласен мотел на запад от Стратфорд и изненада нощния администратор с това, че е сам.

Докато се регистрираше, мърмореше под нос, че от тези ревниви жени мира няма и с помощта на десетдоларова банкнота успя да убеди администратора да впише, че е пристигнал в два часа през нощта сам. В седем вече беше в леглото с поръчка да го събудят в дванайсет и половина. Ако поспя пет часа, мислеше той, може би на свежа глава ще проумея какво става.

Спа пет часа и двайсет минути, но нищо не се беше променило. Много малко неща му се изясниха. А кръвопролитието в Уиндзор Шоулс му изглеждаше по-странно отвсякога. Дали той беше определен за жертва? Или напротив — може би убийците бяха чакали отвън, докато той излезе, за да извършат саморазправата?

Грешка или предупреждение?

Към един и петнайсет беше на Мерит Паркуей. В един и половина влезе в Бърлин Търнпайк и пое по пътя към Хартфорд. В два без пет беше в кабинета на Блакстоун.

— Слушайте — каза Майкъл Блакстоун, наведен над бюрото си и втренчен в Матлок. — Задаваме колкото може по-малко въпроси, но дори за секунда не бива да допускате, че предоставяме на клиентите си пълна свобода за действие!

— Може би предпочитате обратното.

— Тогава си вземете парите и идете другаде. Ще минем и без вас!

— Стига толкова! Наети сте да охранявате едно момиче и нищо повече! За това ви плащам по триста долара на ден! Всичко останало е без значение, а предполагам, че плащам и за него.

— Няма да искаме допълнително възнаграждение. Не знам за какво говорите. — Внезапно Блакстоун се облакъти на бюрото, наведе се напред и прошепна дрезгаво. — За Бога, Матлок! Двама души! Двама души от онзи проклет списък са убити тази нощ! Ако сте луд, не искам да имам нищо общо с вас! Не сме се договаряли така! И хич не ме и интересува кой е баща ви и колко пари имате!

— Сега аз не разбирам за какво говорите. Научих за тази история от вестниците. Нощта прекарах в един мотел във Феърфийлд. Пристигнах там в два през нощта, а според вестниците онези са били убити около пет часа сутринта.

Блакстоун се отблъсна от бюрото и стана. Погледна недоверчиво Матлок.

— Можете ли да го докажете?

— Искате ли наименованието и телефона на мотела? Дайте ми телефонния указател да го намеря.

— Не!… Не. Не искам нищо да знам. Бяхте ли наистина във Феърфийлд?

— Дайте ми указателя.

— Добре, добре, няма значение. Мисля, че лъжете, но сте си осигурили алиби. Както сам казахте, ние сме наети само да охраняваме момичето.

— Има ли нещо ново в неделя следобед? Всичко наред ли е в болницата?

— Да… Да. — Блакстоун изглеждаше погълнат от някакви свои мисли. — Получих вашия телелектроник. Работи. Струва още двайсет долара дневно.

— Разбирам. Добра цена.

— Никога не сме твърдели, че вземаме евтино.

— Едва ли бихте сполучили да убедите някого в това.

— Не го и правим. — Блакстоун остана прав, натисна едно копче и каза — Моля ви, донесете телелектроника на мистър Матлок.

След няколко секунди в кабинета влезе привлекателно момиче, което носеше метално съоръжение не по-голямо от цигарена кутия. Постави го върху бюрото на Блакстоун и бързо излезе.

— Ето — каза Блакстоун. — Кодът ви е „Клиент три нула“, което значи — районът на Карлайл, екип от трима души. Телефонният номер, който ще набирате, е пет-пет-пет-шест-осем-шест-осем. Имаме резервен списък с номера, които са лесни за запомняне. Телелектроникът ще сигнализира с кратко бибипкане. Изключвате го, като натискате това копче. Щом чуете сигнала, набирате номера. Записващото устройство, включено към този телефон, ще ви предаде съобщението на екипа. Ще ви дадем и друг номер за директна връзка. Ясно ли е? Всъщност е много просто.

— Да — рече Матлок и взе металната кутийка. — Само едно не разбирам — защо вашите хора не се обаждат тук, а след това вие да се свързвате с мене? Като се изключи печалбата, няма ли да е по-просто?

— Не. Възможностите за грешка са твърде много. Имаме голяма клиентела. Искаме тя да е в пряка връзка с хората, за чиито услуги плаща.