Робърт Лъдлъм - Документът на Матлок

— Добре. Вярвам ви. Далече ще стигнете… А сега по-добре се върнете. И още нещо. Искам… искаме да се обадите на Стоктън в „Кармаунт“ и на Кантър във „Ветроходство и ски“. Ще им кажете, че съм ваш личен приятел и имам намерение да се отбия при тях. Нищо друго. Не е необходимо да се плашат. Това е важно, Сами. Нищо друго.

— С удоволствие ще им се обадя. А вие няма да забравите да предадете поздравите ми на другите, нали?

— Няма. Вие сте способен човек.

— Правя каквото мога.

В този миг предутринната тишина беше нарушена от пет силни взрива. Звън от счупени стъкла, тропот на бягащи, писъци, шум от преобърнати мебели. Матлок се хвърли на земята.

— Джон! Джон!

— Тук съм! До колата! Добре ли си?

— Да. Не мърдай оттам!

Шарп се бе метнал в мрака към цокъла на сградата. Седеше свит в един ъгъл, притиснат към тухлите. Матлок едва различаваше очертанията му, но все пак видя как Шарп извади пистолет от вътрешния джоб на сакото си.

Откъм задната част на сградата отново се разнесоха изстрели, последвани от нови ужасени писъци. Един от миячите на съдове излетя през страничната врата и запълзя на четири крака към паркинга. Крещеше истерично на език, който Матлок не разбираше.

Няколко секунди по-късно от страноприемницата се зададе тичешком келнер с бяло сако. Той влачеше подире си ранен, от чието рамо бликаше кръв, а дясната му ръка висеше безпомощно.

Отнякъде пак проехтя изстрел и келнерът падна. Раненият се строполи и заби лице в чакъла. В сградата някой крещеше: — Навън! Излизайте! Към колата!

Матлок очакваше от страничната врата към паркинга да се изсипе народ, но никой не излезе. Вместо това от другата страна на двора чу паленето на кола, а след секунди скърцането на гуми. И тогава отляво, на около петдесет метра от него, профуча черен автомобил, мина под уличната лампа и Матлок го видя.

Същият, който изникна от мрака секунди след убийството на Ралф Лоринг.

Всичко утихна. Сивкавата светлина на зората се усили.

— Джим! Джим, ела тук! Мисля, че си отидоха!

— Беше Холдън, наведен над сервитьора, без да напуска прикритието на колата.

— Идвам — каза Матлок и стана от земята.

— Убит е. Улучен между плешките… Другият още диша. Трябва да извикаме линейка.

Холдън клекна до изгубилия съзнание ранен с окървавената, неподвижна дясна ръка.

— Не чувам нищо. Къде е Шарп?

— Влезе вътре. През онази врата. Имаше пистолет.

Двамата се приближиха внимателно до страничния вход на страноприемницата. Матлок бавно отвори вратата и влезе преди Холдън във фоайето. Мебелите бяха преобърнати, маси и столове лежаха на една страна, по дървения под блестеше кръв.

— Шарп? Къде сте?

Матлок предпазливо повиши глас. Изминаха няколко секунди, преди да получи отговор:

— Тук съм. В ресторанта — гласът на Шарп бе почти беззвучен.

Матлок и Холдън минаха през дъбовата арка и замръзнаха от ужас при вида на четирите окървавени трупа: Роко Айело, съдружникът на Шарп, Джакопо Бартолоци и четвъртият мъж, чиято глава почиваше на десния крак на Бартолоци.

— О, Господи! — промълви Матлок, невярващ на очите си.

На Джон Холдън му стана зле. Шарп заговори тихо, бързо и уморено:

— По-добре си вървете. И вие, и английският ви приятел трябва незабавно да си тръгнете.

— Ще се наложи да извикате полиция — рече объркано Матлок.

— Отвън има едно момче. Още е живо. — Холдън леко заекваше.

Шарп ги погледна, без да изпуска пистолета. В очите му проблесна подозрение.

— Жиците сто на сто са прерязани. До най-близките къщи има поне един километър. Аз ще се погрижа за всичко. По-добре си вървете.

— Мислите ли? — попита Холдън и погледна Матлок.

— Слушай, англичанино — изрече Шарп. — Пет пари не давам какво ще правите и двамата. И без това имам за какво да мисля и какво да решавам… Махайте се оттук за ваше добро. Колкото по-малко усложнения, толкова по-малко рискове. Така ли е?

— Така е — рече Матлок.

— В случай че ви спрат — тръгнали сте си преди половин час. За вас знам само, че сте приятели на Бартолоци.

— Добре.

Шарп се извърна от убитите мъже. Матлок за миг имаше чувството, че адвокатът от Уиндзор Шоулс ще се разплаче. Но той само въздъхна дълбоко и отново заговори:

— Аз съм опитен юрист, мистър Матлок. Може да потрябвам. Кажете им го.

— Добре.

— Кажете им, че имам нужда от закрила, че заслужавам закрила. Кажете им това.

— Разбира се.

— А сега се махайте!

И той с отвращение захвърли пистолета си на пода. След това изкрещя и очите му се изпълниха със сълзи: — Махайте се, за Бога!