Робърт Лъдлъм - Измамата Прометей

— Не зная… кои… сте вие — шепнеше Съливан. — Не сте онези… за които…

— Не сме убийци! — високо извика Елена, възвърнала си дар-слово. — Знаете това, нали?

И усетила, че човекът умира, побърза да добави:

— Вие току-що ни спасихте живота…

Нещо тупна близо до главата на Ник — бяха ключовете за белезници, подхвърлени от сержанта.

— Трябва да бързаме! Сигурно всеки миг ще дойдат още хора и Бог само знае кои ли ще са те!

С усилие протегна ръце и избра ключа, сетне отключи белезниците на Елена, а тя — неговите. Това стана за секунди, а в същия миг радиостанцията на един от полицаите запращя, обади се тъничък гласец, прекъсван от пукане:

— Какво правите вие там? Какво става?

— Тръгвайте — промълви Съливан със затихващ глас. — Спасявайте се…

Брайсън скочи на крака и затича към прозореца, Елена викна в гърба му:

— Не можем да оставим този човек в това състояние, Ник! След всичко, което направи за нас!

— Тръгвайте! — отново прошепна Съливан.

— Колегите му ще дойдат всеки момент и ще го откарат в болницата — излъга Брайсън, който с мъка отваряше прозореца.

Знаеше много добре, че за полицая вече нищо не може да се направи. А в същия миг тялото на сержанта се изви, потрепери и замря. Този човек е истински герой — помисли Ник. Няма много като него… жалко наистина!

— Хайде, Елена, идвай! — остро викна Брайсън, вече успял да отвори.

Отвън повя хладен въздух. Бяха на източната стена на Парламента — точно над Темза. В подножието му има тераса със столове и маси — тук парламентаристите пият чай и приемат близки и неофициални гости. От двете й страни се издигат дебели каменни стени, издадени напред като правоъгълни кули, под тях е каменната дига с ниска метална ограда и самата река. Брайсън се бе стремил към източната фасада именно заради достъпния и лесен излаз на Темза. Но съвсем не беше ниско. За огромно негово удивление внезапно Елена каза:

— Аз ще скоча първа. Ще си представя, че съм на най-високия трамплин на любимия ми букурещки басейн.

— При влизането във водата пази главата и врата с ръцете — посъветва я Ник и не можа да си сдържи усмивката. — И се отхвърли колкото се може по-навън.

Тя кимна и прехапа устни.

— Ето я и лодката — посочи с ръка Ник и отново огледа пустата тераса.

— Ех, това поне не беше толкова трудно — усмихна се Елена. — Но докато обясня, че лордът иска да остане неназован, че е ексцентричен и желае да отведе най-новата си приятелка на специална разходка… все пак настояха за доста пари — в случай че поискаш отчет за тях, — да знаеш къде отиде голямата сума. А трябваше да дам и допълнителен подкуп, за да я докарат тук и да я оставят без човек.

Говореше за част от подробния план, който предвиждаше няколко предварително осигурени варианта за бягство. Елена бе отишла в една от речните компании за разходки и излети — „Темз ривър крузес“ — и бе наела лодка от името на парламентарист от Камарата на лордовете за разходка с любовницата му. Бе настоявала за пълна дискретност и неголяма моторница без екипаж, която да бъде завързана именно в подножието на въпросната тераса. Подмамен от големите пари, служителят се бе съгласил на условията. Сега лодката се люлееше във водата, вързана за метален стълб на оградата.

— Отлично си се справила — похвали я Брайсън и отново огледа съседните покриви, терасата и брега.

Никъде не забеляза мъже с униформи, нито подозрителни лица. Както и бе предположил, тази част на Парламента се смяташе за най-безопасна поради естественото препятствие на реката. Хората бяха нужни на другите места — при множеството входове и изходи, приземния и подземните етажи.

Елена се изправи на перваза, пое дълбоко дъх и се обърна към Брайсън. Стисна кратко подадената й ръка и с все сила се отхвърли във въздуха, като се сви на кълбо. Височината бе някъде около 15–17 метра. След секунда-две цопна долу във водата. Загледан загрижено към повърхността, Ник видя, че тя изплава умело и вдигна ръка с опънат встрани палец. Без да чака повече, той се отхвърли с мощен тласък и скочи при нея. Водата бе дяволски студена и замърсена, течението силно. Огледа се и видя, че Елена бе вече почти до лодката. Бе добра плувкиня, свикнала с водата още от дете. Когато той се качи на борда, тя вече бе в кабината, запалила двигателя. След няколко секунди моторницата полетя по Темза, Парламентът и екипите убийци в него останаха зад гърба им.

След няколко часа бяха в хотелската стая на „Ръсъл Скуеър“. Брайсън излезе на пазар с грижливо съставен от Елена списък на нужните им неща. Върна се с всичко както трябва: мощен лаптоп, бърз модем и цял набор най-различни кабели и допълнителни устройства.