Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Под прикритието на Даниел Ейхен Меткалф беше търсил услугите на Дюкроа за някои документи за себе си и за свои приятели. Меткалф не разкри истинската си самоличност не само заради собствената си безопастност, но и заради сигурността на самия Дюкроа. Възрастният фалшификаторзнаеше, че Ейхен е черноборсаджия, полезен за него и за колегите му от съпротивата. Ейхен не се занимаваше с политика, както Дюкроа отдавна се убеди, но симпатизираше на каузата му или най-малкото можеше да се разчита на него.

Меткалф се нуждаеше от помощта на Дюкроа. Тъй като щеше да напусне Франция с влак под името Николас Мендоса, му трябваха документи, издадени от правителството във Виши. А Дюкроа бе единствения в цял Париж, който имаше нужните формуляри и бе в състояние да подправи безпогрешно правителствените печати и подписи.

„Либрери Дюкроа“ се намираше на „Авеню дьо л’Опера“. Витрините на книжарницата бяха елегантно аранжирани, излагайки изумително красивите книги, които Ален Дюкроа печаташе и подвързваше на ръка. Минувачите често спираха да се любуват на томовете, подвързани в тъмночервен марокен с релефни извивки отзад и ръчно изрисувани златни листа. Някои имаха подвързия от телешка кожа или велен, с листа с мраморни жилки ръчна изработка и златни ръбове, а предните и задните корици украсени със златни, червени и черни орнаменти.

Единственото дразнещо нещо във витрината бе малък портрет в рамка на маршал Петен с надпис под него: „Вандю“ („Продаден“). Беше каламбур, горчива шега: Петен беше продал цяла Франция. Не беше много мъдро да държиш подобно нещо във витрина, помисли си Меткалф. Трябваше да се скара на Дюкроа. Имайки предвид важната секретна работа, която вършеше, беше по-здравословно да прикрива политическите си пристрастия.

Меткалф отвори вратата. Камбанките, закачени пред входа, зазвъняха, когато той влезе. В книжарницата, препълнена с рафтове и маси с наредени върху тях томове. Поезия и литературни есета, някои писани от самия Дюкроа, нямаше никой.

Всъщност не съвсем.

— О, даниел! — прозвуча плътен баритон откъм задния край на дюкяна. — Къде се загуби?

Дюкроа, хубав здрав мъж в шейсетте години с къдрава бяла коса, се появи върху инвалидната си количка. Макар да бе парализиран от времето на предишната война, той изглеждаше силен и атлетичен. Ръцете му бяха огромни, загрубели и мускулести.

Дюкроа се здрависа с Меткалф, стискайки ръката му яко.

— Сигурно си дошъл да си купиш новото издание на „Цветята на злото“, а? Добър избор. Корицата е от черен марокен с червен хастар и форзац с мраморни жилки, ръчно оцветен. Красив том, макар че не аз трябва да го казвам. Да не говорим за печатарското изпълнение…

— Тази снимка на Патен на витрината — прекъсна го Меткалф.

— Да — изкиска се Дюкроа. — Героят от Вердюн, но аз плюя на него.

— По-добре да плюеш насаме. На твое място бих махнал тази малка закачка от витрината.

Дюкроа сви рамене.

— Съгласен съм — каза той. После добави шепнешком. — Да поговорим отзад.

Меткалф последва Дюкроа през магазина, минаха през няколко двойни врати и се озоваха в приличащата на пещера стая с каменен под, където се помещаваха ръчната печатарска преса, букволеярницата, която се използваше за изливане на печатарски букви от разтопено олово, и работните маси, на които Дюкроа подвързваше книгите.

Меткалф обясни от какво има нужда. Дюкроа кимна и се замисли с притворени очи.

— Да, да — отговори най-накрая той. — Мисля, че имам няколко формуляра. Ще проверя. Много е трудно да се снабди човек с тях. Трябваше да се свържа с шефа на една от големите печатарски фирми в Париж, мой стар приятел. Той работи за правителството и има запаси от празни формуляри. Печатът на външното министерство съм изработил сам от олово. Но ще се наложи да набера текста на линотип, тъй като всичко трябва да е изрядно. Граничарите са тъпи, общо взето, но веднъж можеш да попаднеш на някой с набито око, а ние искаме да избегнем катастрофа, нали?

— Точно така — съгласи се Меткалф.

— Напоследък чета прекалено много поезията на Бодлер и разсъждавам върху онова, което казва: „Изкуството се постига с много работа.“ Не че съм велик художник, но за да изработиш нещо такова като хората, се изисква известна артистичност и голяма концентрация. Е, добре!

Той се завъртя, протегна се към масата зад него и измъкна тънка книжка от една купчина. Подаде я на Меткалф.

— Това, мон шер, е подарък за теб. „Федра“ на Расин. Може да почетеш, докато чакаш. Разположи се удобно в магазина. Подвързията не е съвсем изсъхнала, така че внимавай. Красива е, нали? Адски трудно е да се намери телешка кожа в наши дни. Германците изпращат всичките ни крави в Германия.