Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Коркоран се засмя.

— Атина оцелява само заради разногласията между двата й най-ужасни врага.

— Да не искаш да кажеш, че между Германия и Русия има някакви разногласия?

— Казвам, че искам да разбера дали има. Това ще е наистина ценна информация. И единствената ни надежда впрочем.

Смръщеното чело на Меткалф подсказа на неговия наставник, че не разбира съвсем думите му. Коркоран продължи:

— Докато Хитлер бе ангажиран с битка срещу Великобритания и Франция, руснаците му изпращаха желязо и гума, зърно и добитък. Руснаците хранеха войниците на Хитлер и снабдяваха армията му. Забележи, собственият народ на Сталин гладуваше, докато той продаваше на Хитлер хиляди тонове зърно! Тия двама тирани си поделяха Европа, сега планират да си поделят Британската империя и заедно да управляват света.

— Стига, Корки. Едва ли ще успеят да разделят Британската империя. Чърчил ми се струва твърдо решен да я опази.

— Той е твърдо решен, както се полага на един лидер. Но какво може да направи пред лицето на един враг, който го превъзхожда, като нацистите. Когато заявява, че няма какводруго да предложи освен кръв, сълзи, мъки и пот — вярвам му. Англия не разполага с нищо друго. Самото й оцеляване е под въпрос.

— Но ти смяташ, че Сталин наистина има доверие на Хитлер? — възрази Меткалф. — Тези двама откачени са като скорпиони в бутилка!

— Така е, но се нуждаят един от друг — каза Коркоран, издишайки цигарения дим през ноздрите си с видима наслада.

— Те много си приличат. И двамата са тоталитаристи. И на двамата не им пука за личната свобода. Съюзът между тях бе гениално хрумване. При това не за пръв път. Спомни си какво стана при предишната война, Стивън. Когато Русия усети, че ще загуби от Германия, подписа с нея отделен мирен договор в Брест-Литовск. После в следващото десетилетие тайно превъоръжаваше Германия в нарушение на Версайския договор. Благодарение на Русия сега сме изправени пред толкова ужасяващ враг.

— Нали не мислиш, че Хитлер само чака изгоден момент да нападне Русия? Винаги съм смятал, че Хитлер ненавижда славяните. Виж само какво пише в „Моята борба“…

— Знаем, че не планира атака. Разполагаме с разузнавателни сведения, откъслечни, но надеждни, от вътрешното обкръжение на Хитлер, които потвърждават това. Хитлер не е глупак. За него да започне война срещу Русия, докато воюва с останалия свят, ще е повече от лудост, смъртоносен удар върху нацистката кауза. За нас би било добре дошло. Ще споделя с теб нещо друго, което наистина ме вълнува в момента. Върху мен се оказва огромен натиск на домашния фронт от хора във военните и разузнавателните среди, които смятат, че Хитлер в действителност не е основният ни враг.

— Какво искаш да кажеш?

— Те смятат болшевиките за истинската заплаха и гледат на Хитлер като на важна защитна стена срещу тях.

— Но как, как е възможно някой да смята, че Хитлер е не що повече от кръвожаден тиранин? — попита Меткалф.

— Много хора предпочитат удобната лъжа — отговори Коркоран. Върху устните му заигра язвителна усмивка. — Научих този урок твърде рано, когато бях дете и когато леля ми умря. Казаха ми, че е отишла на по-добро място.

— Откъде разбра, че са те излъгали? — подразни Меткалф стария майстор разузнавач.

— Ако познаваше леля ми, щеше да разбереш — отвърна Коркоран.

Меткалф оцени по достойнство заядливото остроумие на старика, и то в такъв напрегнат момент.

— Добре — каза той, — какъв е планът?

— Искам да тръгнеш от Париж утре — веднага отговори Коркоран. — Направи ми услугата да си спестиш разделите със своите любовници. Никой не бива да знае къде отиваш. Чувствай се свободен да изпращаш пощенски картички, които ние ще препращаме от Канарските острови или Ибиса. Нека си мислят, че загадъчният и чаровен г-н Ейхен е бил извикан спешно по неотложна работа.

Меткалф кимна. Той, разбира се, беше прав. По-добре да си спести обясненията. Утре! Това означаваше, че няма да има време да посети Флора Спинас и да вземе от нея списъка с германския персонал в посолството в Москва: загуба, но не непоправима.

— Ще пътуваш със Северните железници от Гар дьо Нордо Берлин, а от там — за Варшава. Резервирано е място в първа класа на името на Николас Мендоса. Във Варшава ще се отдалечиш от централната гара и ще се върнеш след два часа и четвърт, за да се качиш на влака за Москва под името Стивън Меткалф. Ще си наемеш стая в „Метропол“.

Меткалф кимна.

— Документи?