Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

— Какво искаш да кажеш?

Той извади цигара от пакета, щракна кибритена клечка и я запали.

— Тази жена, балерината, тя е важна за теб, нали?

— По онова време, да. Вече не.

— А, ясно — каза Коркоран, подсмихвайки се, след което дръпна продължително от цигарата. — Сега тя е част от миналите ти романтични истории, така ли?

— Нещо такова.

— С други думи, ако я видиш отново… в ръцете на друг мъж… няма да се развълнуваш?

Той задържа дима в дробовете си дълго.

— Възлагал си ми далеч по-трудни задачи.

— Но никога толкова важна — накрая той издиша дима. — Стивън, разбираш ли тежестта на онова, което предстои да направиш?

— Ако поставим по този начин въпроса, не, предполагам, че не — отговори Меткалф. — Дори Фон Шюслер да се окаже наистина настроен срещу Хитлер и да пожелае да измени на правителството си, което е повече, отколкото можем да се надяваме, той просто ще се превърне в поредния източник на информация. Убеден съм, че имаме и други.

Коркоран поклати бавно глава. Старикът изглеждаше още по-изтощен от последния път, когато Меткалф го видя в Ню Йорк.

— Ако ударим джакпота и ти успееш да го вербуваш, Стивън, той ще бъде един от най-важните ни канали за достъп до германското Върховно командване. Той е близък с посланика на Германия в Москва граф Вернер фон Шуленбург. Произхожда от аристократично семейство и има невероятни връзки. Знаеш какво означава това — той се подсмихна иронично. — Тези господа си запушват носовете в присъствието на хора, издигнали се от низините, като военното парвеню Адолф Хитлер. Всичките се отнасят с презрение към фюрера. Но същевременно са германски патриоти. Доста заплетено.

— Ако Фон Шюслер е германски патриот, както предполагаш, едва ли ще стане предател на страната си в разгара на войната. С фюрера или без фюрера.

— Неговата преданост може да се окаже по-сложен проблем, отколкото изглежда на повърхността. Но няма да разберем, докато не опитаме. А ако ние — ти — успеем, информацията, която той може да ни доставя, е наистина удивителна.

— Информация за какво? Дори да е високопоставен дипломат във външното министерство, едва ли е посветен във военната стратегия на Хитлер и неговото близко обкръжение — възрази Меткалф. — Той не би могъл да знае плановете на нацистите за нахлуване във Великобритания.

— Правилно. Но ще е добре информиран за състоянието на отношенията между Германия и Съветския съюз. Всъщност това е нещото, на което се надяваме най-много.

Меткалф поклати неразбиращо глава.

— Те са съюзници. От миналата година Хитлер и Сталин са съюзници в тази проклета война. Какво повече можем да узнаем?

Коркоран го погледна тъжно, сякаш бе разочарован.

— Те подписаха лист хартия. Договор. Но един договор е като огледало, Стивън. Всеки вижда в него онова, което желае да види.

— Не те разбирам, Корки.

— Хитлер предлага на Сталин лист хартия за подпис, лист хартия, на който пише: ние сме приятели, интересите ни съвпадат, ще си партнираме. Но Сталин вижда върху този лист онова, което иска да види: отражение на неговите амбиции, надежди, аспирации. А това, което Сталин вижда в договора, не е непременно същото, което Хитлер вижда. Хитлер може да вижда напълно различни неща. А ние, страничните наблюдатели, останалата част на света, може да предпочетем да видим в това огледало отражението на пакт между двама злодеи, които са решили да мародерстват заедно, или игра на надлъгване. Защо огледалото отразява наопаки ляво и дясно, но не горе и долу?

— Нали знаеш, че не ме бива много по твоите загадки, Корки?

Коркоран въздъхна от раздразнение.

— Всъщност, Стивън, огледалото не размества ляво и дясно, а отразява онова, което е пред него.

Меткалф отново кимна.

— Искаш да знаеш какво руснаците мислят за германците и какво германците мислят за руснаците. Това е истината, която те интересува, нали?

Коркоран се усмихна.

— Истината е счупено огледало, раздробено на безброй парченца. Всеки вярва, че неговото парченце е цялата истина. Ако позволиш да парафразирам версията на сър Ричард Франсис Бъртьн за стиховете от „Касида“ на Хаджи Абду.

— Позволявам ти — отговори Меткалф.

Корки често рецитираше строфи от този персийски панегирик.

— Съюзът между тези двама тирани — каза той — е най-голямата мистерия на тази война. Той е от решаващо значение. Спомняш ли си Пелопонеската война, Стивън?

— Страхувам се, че се е случила малко преди да се родя, старче. Ти също трябва да си бил с къси панталонки по това време.