Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Тя се втурна към Меткалф и го прегърна. Сценичният й грим беше плътен, очите й бяха очертани с черна линия, която подчертаваше красотата й.

— Какво правиш тук? Облечен, както виждам, като лекар. Не бива да идваш тук. Стива, какво става?

— Лана, стана много опасно. Трябва да се измъкна от страната и искам да дойдеш с мен.

— Какво? Какви ги говориш?

Той й разказа набързо за Тед Бишъп, за агента от НКВД, който го бе проследил до явката.

— Направили са връзка. Знаят за мен. Видели са ме да измъквам документите. Знаят за отношенията ни. Никак не е трудно да съберат две и две. Не мога да позволя това. Няма да го позволя!

— Стива — викна Лана. — Тук навсякъде дебнат опасности. Аз сама взех решение да направя това, което направих, а не защото ти си ме принудил. Дълбоко вярвам, че причината е благородна, че ще донесе добри резултати за родината ми и за баща ми. Не, няма да тръгна с теб, разбираш ли? А сега трябва да изчезваш от тук.

— Няма да си тръгна без теб.

Лана го погледна уплашена.

— Не, Стива, не мога да напусна Русия.

— За теб тук е опасно.

— Аз не живея тук, защото е безопасно. Това е моят дом. Моята кръв.

— Лана…

— Не, Стива!

Беше безсмислено да се спори с нея, беше вбесяващо! Меткалф съблече бялата лекарска престилка и заедно със стетоскопа я мушна в празната черна докторска чанта.

— Щом не искаш да дойдеш с мен, ми помогни да се измъкна незабелязано. Страхувам се, че твърде много хора видяха лицето ми. В момента ме издирват. Всеки момент ще Дойдат тук.

— Чакай — каза тя.

Лана отвори вратата и излезе в коридора. Меткалф я чу да разговаря с някого. Върна се след минутка.

— Иля ще ти помогне.

— Имаш ли му доверие?

— Залагам живота си. Също и твоя. Той познава всички тайни изходи. Освен това кара камиона с декорите, така че може да те измъкне от Москва.

— Но къде?

— Има един склад в покрайнините на града, където Болшой съхранява по-обемистите декори, както и онези, които вече не се използват. Там поправят седалките. Има пазач, но той лесно може да се подкупи.

Меткалф кимна.

— И има място да се скрия там?

— Има много място. Поне за няколко дни ще можеш да останеш.

— Не се нуждая от толкова много време. Просто ми трябва място, където да измисля следващия си ход.

Някой почука на вратата. Влезе Иля и подаде на Меткалф огромна маска за лицето и черна роба с качулка.

— Това е костюмът на барон Фон Ротбарт — каза той. — Резервният. Никога не го използва.

Меткалф взе костюма впечатлен.

— Злият гений. Магьосникът, който е превърнал Одета в лебед. Добра идея. Това май е единственият възможен начин да се движа из театъра, без да виждат лицето ми.

Иля се усмихна благородно.

— За приятелите на Лана съм готов на всичко. Лана, Григориев нареди представлението веднага да бъде възобновено.

— Стива — каза Лана и се притисна към него. Прегърна го нежно. — Не е нужно да ти казвам, че бих предпочела да съм с теб, отколкото на сцената.

— Ти принадлежиш на сцената, Лана — отговори Меткалф.

— Не говори така!

— Но това е истината — настоя Меткалф. — Искам да кажа, че единствено там си истински жива.

— Не — възрази тя. — Аз се чувствам жива само когато съм с теб. Но и всичко това — тя обходи с ръка своята гримьорна — също е част от мен. Ще се видим скоро, Стива. Иля ще се погрижи за теб.

Тя го целуна по устните и бързо побягна от гримьорната.

Коридорът пред редицата с гримьорни гъмжеше от хора с различни костюми, които бързаха към сцената. Някаква жена, която явно бе от ръководството, пляскаше с ръце и подканяше балетистите да побързат. Благодарение на хаоса Иля успя да се промъкне незабелязано с Меткалф, който беше надянал маската и черната роба. В очите на околните Меткалф беше образ от постановката на име барон Фон Ротбарт. Единственият риск беше евентуалната поява на истинския барон Фон Ротбарт. Но слава Богу, това не се случи.

Меткалф забеляза двама души от охраната сред актьорите. Те оглеждаха внимателно лицата на минаващите покрай тях и ги разпитваха на висок глас. Меткалф мина на няколко стъпки от единия пазач, молейки се да не го спрат и разпитат, но той сякаш беше невидим. Пазачите не му обърнаха никакво внимание. Маската на лицето му не само го прикриваше, но служеше и като оправдание за присъствието му тук. Беше артист, следователно нямаше за какво да го спрат.

Рискът да го хванат като че ли намаля, след като двамата свиха към част от коридора, който явно рядко се използваше и която Меткалф не беше виждал преди. Тя водеше към стръмно стълбище. Иля му даде знак с пръст. Двамата заслизаха тихо по стълбите.