Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Меткалф примигна, но не реагира.

— Това може да не ви засяга силно, но ви уверявам, че брат ви не прие тази перспектива спокойно, когато разговарях с него преди няколко часа. Чували ли сте името Джеймс Мелърс?

— Не. Трябва ли?

— Ами Харолд Делауър? Или Милтън Айзънбърг?

— Съжалявам.

— Аз също съжалявам, г-н Меткалф. Те са американски граждани, екзекутирани от съветските власти по обвинение в шпионаж. Не ги освободиха и не ги върнаха в родината им. И да не мислите, че правителството ви се застъпи? Въобще не повдигна въпроса. Надделяха съображения от по висш порядък. Съображения, свързани с международните отношения. Те знаеха, че сме в състояние да докажем обвиненията с писмени признания. Никой във вашия Държавен департамент не пожела дори да хвърли едно око на тези признания. Другарят Сталин си извади поуки. Вече не съществува екстратериториалност. Другарят Сталин разбра, че ако протегне ръка за помощ към Съединените щати, само ще разлае бесните кучета. Сега не съществува такова нещо като протегната ръка. Сега ръката се е превърнала в юмрук — Литвиков сви дясната си ръка в стегнат юмрук. — Пет пръста се превръщат в колектив. Ленин учеше, че колективът означава изчезване на индивида.

— Да — каза Меткалф, опитвайки се да контролира биенето на сърцето си. — А Сталин се погрижи за изчезването на доста много индивиди.

Литвиков се разгневи.

— Ако бях на ваше място — предупреди той, — щях да внимавам да не стана един от тях.

Цигуларят беше седнал на пейка на отсрещната страна на улицата пред хотел „Метропол“ и наблюдаваше входа с помощта на малък сгъваем бинокъл „Цайс“ 8 х 60. От разговора си с регистраторите разбра работното им време и кога идва следващата смяна. Той вида с очите си как хората от рецепцията, с които разговаря, си тръгнаха и на тяхно място дойдоха други, които не знаеха как изглежда.

Той сгъна бинокъла и го прибра, прекоси улицата и влезе в хотела. Не се спря пред регистратурата, а веднага се отправи към главното стълбище, тъй като беше наясно къде отива. Беше просто още един чужденец, отправил се към ресторанта. Никой не го спря — нито на входа, нито във фоайето. Беше чужденец, следователно отиваше да вечеря Повечето клиенти в ресторанта на хотела в крайна сметка бяха чужденци.

Влезе в ресторанта с позлатени колони и врати и таван от рисувано стъкло. По средата имаше фонтан, който разплискваше вода. Огледа се, правейки се, че търси някого с когото има уговорка за вечеря, кимна и се усмихна на оберкелнера, без да му каже нищо, и руснакът си отиде После правейки се, че се отказва, той си излезе от ресторанта и тръгна по стълбите. Четирима от гостите на хотела бяха в списъка, който му даде военният аташе. Не се нуждаеше от помощта на регистраторите. Знаеше номерата на стаите им.

Ресторант „Арагви“ се намираше на улица „Горки“ веднага след централната поща. Беше един от малкото прилични ресторанти в Москва, а Меткалф и Скуп Мартин се нуждаеха отчаяно от вкусна храна. Уговориха се да се срещнат пред ресторанта в седем вечерта.

Имаше още една причина, поради която Меткалф реши да вечерят в „Арагви“, по-важна причина. В тоалетната на ресторанта щеше да се види с Амос Хилиард точно в осем. Хилиард го предупреди повече да не го търси в посолството. Освен това „Арагви“ имаше някои особености, които създаваха удобства за тайни срещи. Ресторантът беше шумен и винаги препълнен. Посещаваха го много чужденци. Хилиард му съобщи, че има също много входове, което щеше да позволи на дипломата да се появи незабелязано. Още повече, че Хилиард познаваше управителя на ресторанта.

— Вече не си спомням колко пари съм изръсил тук, искам да кажа не за храна. Подкупил съм доста хора. Това е единственият начин да получиш нормално обслужване.

Роджър обаче закъсняваше. Обикновено беше точен, но за британеца беше голямо предизвикателство да се оправя в Москва. Тук е по-лошо и от окупирана Франция, оплакваше се той. Там поне говореше езика.

Затова Меткалф не се разтревожи, че Скуп не се появяваше вече четвърт час. Междувременно опашката пред ресторанта растеше. Той стоеше на нея, за да установи дали не го наблюдават. Досега не откри признаци за това.

Меткалф реши, че няма смисъл да виси повече и да чака. Налагаше се да отиде навреме на срещата с Хилиард. Роджър щеше да се досети, че Меткалф е влязъл вътре. Приближи се до входа на ресторанта, задминавайки дългата опашка от чакащи руснаци, които разбраха по облеклото му, че е чужденец, и не протестираха, че ги пререди. Някакъв мъж си подаде главата от входа и кимна на Меткалф да влезе, без дори да попита за името му. Не се наложи да му показва американския си паспорт, за да го пуснат. Само пъхна двайсет долара в ръката на келнера, мъж със странен вид и дълга коса, в дълга бродирана риза и остри обувки. Той носеше пенсне, закачено на черна панделка около врата му.