Робърт Лъдлъм - Предателството „Тристан“

Меткалф не каза нищо, а само си помисли: „Ами зверствата на Сталин? Милионите депортирани, изтезавани и убити по време на чистките?“

— Разбира се, че не — отговори той. — Това е въпрос на оцеляване, нали?

— Заекът да не би да търси закрила от боата?

— Съветският съюз е заекът, така ли?

— Не ме разбирайте погрешно, г-н Меткалф. Ако бъдем нападнати, ще се бием до смърт — и това няма да е само нашата смърт. Ако те нахлуят в страната ни, ще се бием с жар, но ние нямаме интерес да нахлуваме в други страни.

— Кажете това на поляците — прекъсна го Меткалф. — Вие нахлухте в Полша в деня, в който подписахте договора си с Германия, ако не се лъжа. Кажете го и на Финландия.

— Нямахме избор — избухна гневно руснакът. — Беше отбранителна мярка.

— Разбирам — каза Меткалф.

— Страната ми няма приятели, Меткалф. Разберете това. Ние сме изолирани. Едва след като сключихме пакта с Германия, започнахме да чуваме, че Великобритания се почувствала предадена. Британците започнаха да твърдят, че са ни „ухажвали“, че искали да се съюзят с нас в битката срещу нацистка Германия. Но как ни „ухажваха“? Как ни предразполагаха? Заедно с французите изпращаха у нас делегации на ниско равнище — британски адмирал от запаса и треперещ френски генерач. До Ленинград с кораб. Пътуваха цели две седмици. Не външни министри, а дърти офицери от запаса. Това беше плесница в лицето на цяла Русия. Несериозен опит да се преговаря за съюз. Уинстьн Чърчил мрази съветския режим и не го крие. И кого изпрати тук като посланик, най-важният външнополитически пост за Лондон след Вашингтон? Сър Станфорд Криле — радикален депутат от долната камара, социалист, който не се ползва с доверието на британското правителство. И какви изводи можехме да направим? Не, г-н Меткалф, сигналите от Англия бяха ясни. Те не проявяваха интерес към съюз с Русия.

Литвиков драскаше толкова силно, че накрая скъса листа. После остави писалката.

— Да — отговори Меткалф с разбиране. — Кремъл наистина нямаше избор. А това споразумение с Хитлер наистина ли смятате, че е честно партньорство? Не е ли само едно ръкостискане с цел врагът да се държи на почетно разстояние?

Литвиков вдигна рамене.

— Аз съм член на Политбюро, но това не означава, че имам думата при взимането на решения.

— Вие не знаете?

— Въпросите, които ми задавате, не звучат като въпроси, от които би се интересувал един плейбой.

— Като бизнесмен е в мой интерес да съм добре информиран за политиката. Особено тия дни.

— Позволете ми да ви кажа нещо и ще оставя на вас да си направите изводите. Миналия месец нацистите тихомълком превзеха части от Румъния и ги присъединиха към Унгария. Научихме за това чак след като стана факт.

— Разрив между Хитлер и Сталин? — предположи Меткалф.

— Няма разрив — отговори сприхаво руснакът. — Ние действаме на тъмно, г-н Меткалф. Кой може да каже какво означава това? Знам само, че Сталин очаква това споразумение с Хитлер да продължи дълго.

— Очаква или се надява?

Литвиков се усмихна за пръв път. Усмивката му беше ехидна като на циник, който се е сблъсквал с всичко.

— Английският ми не винаги е съвсем точен. Вероятно „надява“ е думата, която исках да кажа.

— Оценявам искреността ви. Можете да разчитате на моята дискретност.

Говорейки така открито, дори критично към Кремъл, Литвиков се излагаше на опасност. Усмивката на руснака изчезна.

— При това положение ми позволете да добавя към казаното от мен. Приемете всичко това като приятелско предупреждение.

— Ударението върху „приятелско“ ли е или върху „предупреждение“?

— Оставям на вас да определите. Някои от колегите ми отдавна изпитват подозрения към „Меткалф Индъстрис“. Особено онези, които подозират, че не става дума само за капиталистическа компания, която в днешно време е достатъчна причина за повишено внимание от наша страна, а и за нещо повече. За оръдие на чужди интереси.

Погледът му бе пронизващ.

— Приемам, че знаете по-добре — каза Меткалф, отвръщайки на погледа му.

— Знам, че вие и вашето семейство сте свързани с Вашингтон и водещите капиталистически кръгове. Извън това не знам почти нищо. Трябва да ви кажа още нещо. Вече предупредих по-големия ви брат, че ако се наложи репатриране на вашата собственост, ще бъде направено.

— Репатриране? — Меткалф знаеше какво означава това, но искаше заплахата да е категорично изречена, за да може да й се отговори.

— Конфискация на всички предприятия на Меткалф, както сигурно добре знаете.