Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Коя е била жената? — тихо попита Браво.

Варак насочи вниманието си към папката вдясно.

— Казвала се е Катрин Лоуъл, живеели са заедно близо година и се готвели да се оженят. Отивали при родителите му в Северозападна Пенсилвания. Смъртта й била жесток удар за Чансълър. Изпаднал в продължителна депресия. Все още не се е отърсил напълно от нея, според думите на неговия издател и на литературния му агент.

— Морган и Харис — добави Браво за собствено осветление.

— Да. Те са положили много усилия за възстановяването му: първо от физическите травми, а после от депресията. И двамата признават, че доста често през последните месеци са мислели, че Чансълър е свършен като писател.

— Съвсем основателно опасение. Той нищичко не е написал.

— Предполагат, че сега ще почне да работи. Намирал се в Калифорния за съавторство върху сценария на „Контраудар!“, макар че не очакват от него кой знае какво. Нямал никакъв опит във филмите.

— Тогава защо са го наели?

— За да използуват популярността на името му, според Харис. И за да може същата Студия да има предимство пред други за останалите му книги. Поне по този начин Харис е подготвил договора.

— Което означава, че иска някъде да го включи, след като Чансълър нищо не пише.

— Според Харис, къщата му в Пенсилвания и спомените му пречат. Спъват възстановяването му. Затова го праща в Калифорния. — Варак обърна няколко страници. — Ето. Това са думите на Харис: искал неговият клиент „да изживее нормалните гаргантюански удоволствия на един временен жител на Малибу“.

— Презадоволеността оказва ли положителен ефект? — запита с усмивка Браво.

— Чувствувал се напредък. Не голям, но все пак. — Варак вдигна очи от бележките си. — Нещо, което ние не можем да позволим.

— Какво имате пред вид?

— Чансълър ще бъде несравнимо по-ценен за нас в разклатено психическо състояние. — Разузнавачът посочи папките пред себе си. — Останалите сведения говорят за един твърде нормален човек преди катастрофата.

82

Всичката си страст и злоба изливал в писането. Не ги е проявявал в личния си живот. Ако възвърне тази своя нормалност, той естествено ще стане предпазлив и ще се оттегли в неудобен за нас момент. На мен ми трябва да е нестабилен, да е в състояние на тревожност.

Сейнт-Клеър отпи от кафето си, без да вземе отношение.

— Продължавайте, моля. Какъв е начинът му на живот?

— Нищо особено. Има апартамент на Седемдесет и първа Източна улица. Става рано, обикновено преди изгрев, и работи. Не ползува пишеща машина: пише на жълти листове, преснима на ксерокс страниците и ползува машинописните услуги в Гринич Вилидж. — Варак отново вдигна очи. — Това може да се окаже преимущество за нас. Можем да пресечем пътя на ръкописите му и да си извадим копия.

— Ами ако работи в Пенсилвания и ги изпраща по човек?

— Тогава ще трябва да влезем в машинописните бюра на Гринич Вилидж.

— Разбира се. Продължавайте.

— Съвсем малко са значимите неща. Има свои предпочитани ресторанти, където го познават. Кара ски, играе тенис — вероятно нито едното не би могъл да практикува в бъдеще. Приятелите му, освен Морган и Харис, са писатели и журналисти, и което е странно, неколцина адвокати от Ню Йорк и Вашингтон. Това е всичко. — Варак затвори папката отдясно. — Сега бих искал да изложа своето мнение.

— Моля?

— От казаното дотук, струва ми се, знам как бихме могли да програмираме Чансълър, но се нуждая от известна подкрепа. Ще си послужа с прикритието на Лонгуърт: то е непоклатимо. Лонгуърт е на Хавайските острови, там се крие. Ние външно си приличаме — дори по белега на лицето, а неговото досие във ФБР може да се провери. И все пак ни трябва още една стръв, от която Чансълър да не може да се откъсне.

— Моля ви да изясните.

Варак помълча, после уверено изрече:

— Имаме престъпление, но нямаме конспирация. Никого не можем да идентифицираме. Той ще трябва да следва собствените си хипотези. Нямаме какво да му предложим. И ако имахме собствена хипотеза, въобще не бихме го използували.

— Какво предлагате? — запита Сейнт-Клеър, забелязвайки колебание в очите на Варак.

— Искам да включа в играта още един член на „Инвър Брас“. Единственият друг човек освен вас с вашето обществено положение. Венис. Съдията Даниъл Съдърланд. Би ми се искало да препратя Чансълър при него.

Дипломатът известно време помълча.

— Искате да придадете допълнителна тежест на това, което ще кажете на Чансълър? Да получи непоклатимо потвърждение?