Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Не ви разбирам. Без достоверни факти за сляпата връзка няма да има уловка. Как ще се надява да научи нещо? Какво можем ние да научим?

— Сигурно доста неща. Ключовата дума е факт. — Сейнт-Клеър беше вперил очи в стената над Варак. „Странно“, помисли си той. Толкова време не се бе сещал за Питър Чансълър. Когато срещнеше името му във вестници или книги, то винаги извикваше забавния спомен за един смутен, несигурен в думите си абсолвент. Така бе преди шест години. Сега Чансълър владееше словото. И то твърде добре.

— Боя се, че не ви разбирам — рече Варак.

Браво сведе очи.

— Чували ли сте за писателя Питър Чансълър?

— „Контраудар!“? — запита Варак. — Чел съм я. Той подплаши доста хора в Лангли.

— Все пак това бе художествена измислица.

— Но твърде близка до истината. Този Чансълър погрешно използува термини, неточно описва събития, но в основни линии нещата са така, както ги разказва.

— Защото не е бил ограничаван от фактите. Чансълър пристъпва към една концепция, избира си някаква изходна ситуация, подбира определени факти и ги подрежда да се нагодят към действителността така, както той си я представя. Не е обвързан от причина и следствие. Той сам ги създава. Казвате, че наплашил доста хора в Лангли в дълбочина. Представете си, ако се разчуе, че Чансълър събира материал за книга върху последните дни от живота на Хувър!

— И досиетата му — добави Варак и придърпа напред креслото си. — Използувайте го за сляпа връзка. Кажете му, че досиетата са изчезнали. Когато започне да се рови, кучетата ще се разлаят по него и там ще ги причакаме.

— Тогава вървете в Ню Йорк. Проучете всичко за Чансълър. За близките му, за начина му на живот, за методите му на работа. Всичко, което върши в момента. Чансълър има афинитет към конспирацията като тема. Ще го програмираме с историята на някакъв заговор, на която той не би могъл да устои.

— Мистър Питър Чансълър? — запита телефонистката.

Питър извади ръка изпод завивката и се опита да съсредоточи поглед върху часовника. Беше почти десет часът, сутрешният бриз издуваше завесите през отворените врати на верандата.

— Да?

— Междуградски от Ню Йорк. Мистър Антъни Морган ви търси. Момент да ви свържа.

— Да, моля. — Чу се прищракване и бръмчене по линията. После престана.

— Ало, мистър Чансълър?

Питър би познал този глас откъдето и да се обадеше; това бе гласът на секретарката на неговия издател. Дори да е имала лични неприятности през деня, никой не би могъл да се досети.

— Здравейте, Ради. Как сте? — Чансълър се надяваше тя да е по-добре от него.

— Чудесно. А как е в Калифорния?

— Ясно, влажно, слънчево, зелено. Което си изберете.

Момичето се засмя. Приятен, смях.

— Не ви събудих, нали? Вие винаги ставате рано.

— Не, Ради, бях на брега — безпричинно слъга той.

— Почакайте. Свързвам ви с мистър Морган. — Последваха две прищраквания.

— Здравей, Питър!

— Здрасти, Тони! Как си?

— Господи, не мисли за мен! Ти как си? Мери каза, че си ме търсил снощи. Жалко, че не бях в къщи.

— Извини ме. Бях пиян — припомни си Чансълър.

— Това не ми каза, каза само, че си бил направо бесен.

— Бях. И все още съм. Но бях и пиян. Извини ме пред Мери.

— Не е нужно. Но от думите ти и тя се ядосала. Посрещна ме на вратата с лекция, че трябва да защищавам авторите си. Кажи сега, какво става с „Контраудар!“?

Питър намести глава върху възглавницата и се прокашля. Помъчи се да не издава огорчението си.

— Вчера следобед в четири и половина един човек от Студията ми донесе завършения първи проект за сценария. А аз не знаех, че сме започнали.

— Е, и?

— Всичко е обърнато наопаки. Обратното на това, което аз съм написал.

Морган замълча, после продума благо:

— Накърнено честолюбие, Питър.

— Божичко, не! Ти добре знаеш! Не казвам, че е лошо написано. Напротив — много добре! Ефектно! Ако беше слабо, щях да съм по-доволен! Но въпросът е, че всичко е лъжа!

— Джош ми каза, че променили името на управлението…

— Всичко са променили! — прекъсна го Чансълър, примигвайки от болка в очите, щом кръвта взе да се качва в главата му. — Всички от правителството са изкарани едва ли не ангели! Никаква нечиста мисъл не се мярка в главите им! А комбинаторите ги наричат просто… „онези“! Извратени проводници на насилия и революции и опазил ме бог… всички с „лек европейски акцент“. Целият замисъл на романа е изкривен. Защо тогава им трябваше да го откупват?