Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— В общи линии, да. Но не всички подробности. Разбира се, не става дума само за него. Те могат да се преселят някъде, да почнат всичко отначало, но е безполезно — пак ще ги открият.

— Така е — съгласи се Варак. — Брумли описа ли гласа по телефона?

— Да. Бил шепот…

— За по-силно въздействие — тихо подметна Варак. — Винаги действува успешно.

— Или за прикритие. Той не можа да каже дали гласът е женски или мъжки.

— Ясно. Забелязал ли е нещо необикновено в изказа, в артикулацията?

— Не. Брумли внимателно се е вслушвал. Той е ревизор, необичайното веднага привлича вниманието му. Сторило му се е, че гласът звучал някак механично.

— Да не е било запис?

— Не. Гласът водел разговора. Невъзможно да е бил предварително записан.

— А той защо ви потърси? — Варак се облегна назад. Браво помълча. Когато заговори, гласът му прозвуча тъжно, сякаш по непонятна причина смяташе себе си за виновен.

— След изявленията на Брумли срещу Пентагона пожелах да се срещна с него. С този чиновник от средна ръка, осмелил се да се опълчи срещу Пентагона. Поканих го на вечеря.

— Тук?

— Не, разбира се. Срещнахме се в малко ресторантче в Мериленд. — Браво млъкна.

— Все още не сте ми казали защо се е обърнал към вас?

— Така му бях казал. Нито за миг не бях повярвал, че ще го оставят на мира, задето се меси в работите на Пентагона. Посъветвах го да ми се обади, ако последват репресии.

— Кое ви кара да сте сигурен, че гласът, който е позвънил на Брумли, държи досиетата на Хувър? Проблемите на дъщеря му са от съдебен характер, тя има съдебно дело.

— Съдя по един негов израз. Гласът е казал, че притежава всичкото „сурово месо“ за Брумли и семейството му. Знаете ли значението на „сурово месо“?

— Да — отвърна Варак с нескрито отвращение. Това бе един от любимите изрази на Хувър. — Но все пак има нещо необяснимо. Името на Брумли започва с „Б“.

— Макар че аз, естествено, не споменах нищо за досиетата, Брумли ми обясни, че в Пентагона и във ФБР той е известен под кодовото наименование „Пепелянка“.

— Закодиран е като вражески агент, така ли?

— Точно така.

— А какво ще кажете за Макандрю? Имаме ли сведения за него?

— Струва ми се, да. Той ни интересува от доста години. Бе един от малцината военни, които настояваха за граждански контрол върху армията. Честно да си призная, един ден той би могъл да стане кандидат за „Инвър Брас“. Проучвахме го, преди вие да пристигнете. Но имаше непълноти в служебното му досие. Сведенията говорят, че данните за въпросния период — осем месеца от 1950 година, са отнесени в Г–2 — Военното разузнаване, отдел П. А.

— „Психиатрични анализи“ — промълви Варак. — На неговото ниво така обикновено се постъпва с изменници.

— Да. Това наистина ни удиви. Потърсихме ги в Г–2, Военното разузнаване, но се оказа, че и оттам са изнесени. Оставена бе само бележка: „Изпратени по куриер във ФБР. Отдел «Вътрешна сигурност».“ За останалото се досещате.

— Естествено — отвърна Варак. — Добрали сте се до папката му във ФБР, но и там нищо. Проверили сте във „Вътрешна сигурност“. Също нищо. „Сурово месо“.

— Така е. Всеки документ, всяка бележка, всяко съобщение, отнасящо се до сигурността, минаваше през бюрото на Хувър. И както знаем, думата „сигурност“ допускаше всеобхватни тълкувания. Сексуални връзки, пиянски навици, семейни и родови тайни, най-интимни подробности от личния живот — за Хувър всичко изглеждаше важно. Той трупаше в досиетата всякаква информация, както Крез е трупал злато. Трима президенти искаха да го свалят. Никой не успя.

Варак се наклони отново напред:

— Въпросът е: какво се съдържа в служебното досие на Макандрю? Сега вече какво ни спира да го попитаме?

— Ние?

— Можем да го инсценираме.

— Чрез посредник?

— Да. Чрез „сляпа връзка“, както се нарича. Без допир до нас.

— Естествено. Но какво от това? Да предположим, че разкрием някакъв недостатък в характера, някакви сексуални или други отклонения, какво от това? Макандрю вече няма да има достъп до важни сведения, както при предишните обстоятелства.

— Все пак ще получим повече информация. Някъде данните сами ще подскажат слабостта на веригата. Ще се получи пробив.

— На това разчитате, така ли?

— Да. Неминуемо ще стане. Макар че този, който е задигнал досиетата, има първокласен ум, пробив все пак ще се получи.

Двамата замълчаха. Варак очакваше потвърждение, а Браво бе потънал в миели.

— Тази верига няма лесно да се пропука — заговори Сейнт-Клеър. — Вие сте най-добрият специалист, а от три месеца не сте мръднали нито крачка напред. Казвате „първокласен ум“. Но дори не знаем дали имаме работа е ум или умове. С един или с мнозина.