Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

И тогава чу познатия, престорено набожен глас на президента на Съединените щати, особения му тембър още по-преднамерено изработен за случая. Звучеше като задъхан, глух ек.

„Тенденцията към прекомерна толерантност, тенденция, която застрашително подкопава устоите на нашата национална традиция на верни на закона граждани, сега е преодоляна. Американският народ е вече уморен от незачитане на закона. Америка иска да се върне към законността като начин на живот…“

Варак се обърна и излезе от черквата.

Имаше по-важна работа. Прекоси подравнената морава, мина край лехите от пролетни цветя към застланата с плочи пътека, която водеше за фонтана. Седна на един камък и усети водните пръски по лицето си. Извади от джоба си пътна карта и започна да я разучава.

Работата щеше да привърши на Конгресното гробище. Трябваше да пристигнат преди кортежа и да скрият на подходящо място камерите. Искаше да заснемат последните мигове, когато ковчегът на Джон Едгар Хувър ще бъде спуснат в гроба и тленните му останки ще се поемат от прегръдките на земята.

Но не и духът му. Духът му щеше да витае, докато не се намерят изчезналите досиета.

Папките от „М“ до „Z“. Приблизително 3000 досиета. Три хиляди досиета щяха да въздействуват на правителството, да променят законите и настроенията на страната.

Кой ги притежаваше сега? Кой е той?

Който и да е, той бе заснет във филма. Поне така трябваше. Друг извод не можеше да има. Човек, чужд на Вашингтон, не можеше да се промъкне през сложната система за сигурност и да ги открадне.

Някъде в десетките хиляди метри лента бе запечатано едно лице. И едно име заедно с това лице. „Аз ще открия и лицето, и името му“, гневно си мислеше Варак. Това бе неговата задача.

Място за провал нямаше.

Филмовата лента течеше през прожекционния апарат и върху стената един след друг се появяваха увеличени образи. Варак потърка уморените си очи: бе изгледал всички ленти най-малко петдесет пъти през последните три месеца.

От „М“ до „Z“. Четиринадесет букви. Най-вероятно е името на въпросното лице да започва с една от тези букви. Човекът, откраднал досиетата, не би пропуснал да се увери дали неговото лично досие не е между тях. Но кой бе той? Математическите вероятности изглеждаха безкрайни, при положение че кодираните имена също трябваше да се вземат пред вид. Човек, чието име започва с „К“ или с „Г“ — например Клайдист или Грей, — може да бъде известен на ФБР като Нелсън или Старк. В интерес на истината Нелсън и Старк бяха точно Клайдист и Грей.

Приземният етаж на дома в Джорджтаун бе превърнат в студио, в съседство с кабинет и всекидневна стая. Помещението бе затрупано от филми, снимки, кашони с лични дела, медицински картони, правителствени досиета, интервюта, телефонни сметки, разплащателни документи. А нямаше сътрудници, които да подбират и съгласуват материалите. Само един човек можеше да има достъп до тях. И един в повече би повишил на квадрат, дори на куб, възможността за разкритие.

Преди всичко търсеният не можеше да бъде външен човек. Той трябваше да бъде приятел, приближен, сътрудник. Иначе бе немислимо да се справи: пред външния човек се издигаха непреодолими прегради. Той не би могъл да задействува апаратурата, не би могъл да открие скритите бутони, не би могъл да обезоръжи алармената система, разположена в изолирани и денонощно охранявани помещения.

Но кой бе този приятел? Този сътрудник? Вече тринадесет седмици се трупаха безчислени материали, досиета, филми и фотографии, които не водеха доникъде. Всяко необичайно лице с име от „М“ до „Z“, всеки необичаен факт — в досие, в изказване или в кредитни документи — бяха подложени на най-детайлно проучване. И пак нищо.

Варак влезе в малкия кабинет без външно осветление. Сякаш не бе виждал слънце, не бе глътвал чист въздух. Погледна към корковото табло на стената: настолната лампа бе наклонена над фотоувеличение на последното завещание на Хувър.

Тоталната сума на собствеността му бе написана с едър почерк в горния десен ъгъл. Тя възлизаше на 551 500 долара.

Тук влизаха недвижимият имот на Тридесета улица, банкови сметки, акции, бонове, възнаграждения за Граждански заслуги на стойност 326 500 долара. Семейна къща в Джорджтаун, оценена на 100 000, и 125 000 долара от сделки с петрол, газ и минерали в Тексас и Луизиана. Общо: 551 500 долара.

Основният наследник, облагодетелствуван от завещанието, бе приятелят му от петдесет години насам и втори по ранг във ФБР Клайд Толсън. Хувър му завещаваше почти всичко; след неговата смърт наследството трябваше да се подели между Мъжките клубове и фондацията „Деймън Ръниън“. Това бе глуха диря.