Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Не мога да разшифровам действията му. Аз говорих само за парите. Може би не ще да си пари ръцете с разправии.

— Не е така. Аз познавам Шефийлд, повярвай ми. Знам по какви начини действува. И пръстите му бъркат в огъня, но не се парят. — Изведнъж сякаш Чансълър прозря. — Шефийлд работи с партньор, Джош. Не става дума за Студията! Този партньор е правителството. Вашингтон! Те са тези, които не искат разправии. И позволи ми да цитирам един добър писател, какъвто аз никога няма да стана: „Те не търпят светлината на деня!“ Дявол да го вземе, ето това е!

— И на мен ми мина тази мисъл — призна Харис.

— Кажи на Шефийлд да си прибере мангизите! Те не ме интересуват.

Харис помълча.

— Чуй сега останалото. Шефийлд е събрал сведения из целия Лос Анджелес и околностите. Картината не е приятна. Описват те като отчаян алкохолик и обществено опасен тип!

— Браво на Шефийлд! Скандалите вдигат приходите! Тогава ще продадем два пъти повече книги!

— Той твърди, че има и други сведения — продължи Харис. — Твърди, че има клетвени показания на жени, които те обвиняват в насилия и физическа разправа. Има дори снимки — снимки, направени в полицията, за пораженията, които си им нанесъл. Сред тях е някаква хлапачка от Бевърли Хилс, няма още четиринадесет години. Имал приятели, които ще се закълнат, че са намирали в теб наркотици, когато си падал в несвяст по домовете им. Казва, че дори си нападнал жена му, на което не би желал да даде публична гласност, но ако се наложи, щял да го направи. Казва, че седмици наред те следял човек.

— Измислици, Джош, това са безумни брътвежи! Няма нищо вярно!

— Въпросът може да се окаже сложен. Вероятно има няколко зрънца истина. Не говоря за изнасилванията, за физическите побои или за наркотиците. Това лесно може да се скалъпи. Но вярно е, че пиеш, не отговаряш на позвъняванията, има и жени. Знам жената на Шефийлд. Не я изключвам от играта, макар да съм сигурен, че не ти си причината.

Чансълър скокна от леглото. Виеше му се свят, болката пулсираше в слепоочията му.

— Просто не знам какво да кажа! Не вярвам на ушите си!

— Аз знам какво да кажа; знам и какво да мисля — рече Джошуа Харис. — Те играят по свои правила, за които никога не съм чувал.

Варак се изтегна на плюшения диван и разтвори чантата си върху масичката. Извади две папки, постави ги пред себе си и отмести чантата встрани. Сутрешното слънце волно струеше през прозорците с изглед към южната страна на Сентрал Парк, изпълвайки елегантния хотелски апартамент със снопчета жълтеникавобяла светлина.

В отсрещния край на стаята Мънро Сейнт-Клеър си наля чаша кафе от каната върху сребърния поднос и седна срещу разузнавача.

— Наистина ли не ви се пие кафе? — попита Браво.

— Не, благодаря. Изпил съм няколко от сутринта. Между другото, радвам се, че прилетяхте тук. Това спестява време.

— Всеки ден е ценен за нас — отвърна Сейнт-Клеър. — Всеки час, в който досиетата липсват, за нас е загуба. Какво научихте?

— Почти всичко, което ни е нужно. Основните ми източници бяха издателят на Чансълър, Антъни Морган, и неговият литературен агент, Джошуа Харис.

— Те с готовност ли ви оказаха съдействие?

— Не бе трудно. Успях да ги убедя, че това е обикновено проучване от съображения за сигурност.

— Сигурност за какво?

Варак отдели един лист от папката вляво:

— Преди катастрофата Чансълър е получил от Правителствената печатна служба всички копия от документите за трибунала в Нюрнберг. Пише книга за процеса. Според него Нюрнбергският процес гъмжи от тайни юридически заговори. Смята, че стотици нацисти са били оправдани, оставени свободно да емигрират по целия свят, пренасяйки със себе си огромни парични суми.

— Той не е прав. Имаше и такива случаи, но те бяха изключения от общото правило — каза Браво.

— Независимо от това все още някои от тези копия се пазят като секретни. Разбира се, секретните не са попаднали у него, но той не знае. Подхвърлих им това и обясних, че правя обикновена проверка. Нищо сериозно. Освен това се представих за поклонник на Чансълър. Беше ми приятно да разговарям с хора, които го познават.

— Написал ли е книгата за Нюрнберг?

— Още не я е започвал.

— Чудно защо?!

Варак бързо прегледа друг лист от бележките си и заговори:

— Чансълър едва е оживял след автомобилна катастрофа миналата есен. Жената с него е била убита. Според медицинското заключение още десетина минути вътрешен кръвоизлив и патогенна токсемия биха го погубили. Прекарал е пет месеца в болница. Кърпили са го парче по парче: възможно е възстановяване до осемдесет и пет-деветдесет процента. Това е физическата страна на въпроса. — Варак замълча и обърна листа.