Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Сейнт-Клеър пристъпи напред, краката му трепереха, чертите на лицето му се изкривиха от ужас.

— Вие съзнавате ли какво говорите? „Инвър Брас“… единственият член на „Инвър Брас“, който…

— Той е мъртъв.

Дъхът му секна. Тялото му се сгърчи в конвулсия. Чансълър кротко продължи:

— Съдърланд е мъртъв. Също и Джейкъб Драйфус. А досиетата не са у вас. Остават двама — Уелс и Монтелан.

Вестта за смъртта на Драйфус бе твърде много за Сейнт-Клеър. Очите му сякаш изскокнаха из орбитите. Той потърси пипнешком парапета и несръчно впи пръсти в него.

— Няма ги! Вече ги няма! — прошепна той с дълбока печал.

Питър пристъпи към него с чувство на състрадание и облекчение. Ето накрая съюзник! Авторитетен човек, който може да сложи край на целия този кошмар.

— Господин посланик…

При споменаването на титлата Сейнт-Клеър го погледна. В очите му Питър безпогрешно прочете искрица благодарност.

— Да?

— Би трябвало да ви оставя за малко сам, но не мога да го направя. Мен ме преследват. Разбрали са какво съм успял да науча. Дъщерята на Макандрю е скрита, с нея има още двама души, но това не е гаранция за сигурността й. Не мога да се обърна към полицията, не мога да получа закрила. Имам нужда от вашата помощ.

Дипломатът призова всичките си останали сили.

— Ще имате помощта ми, разбира се — започна той. — Вие сте прав, сега не е време за разкаяние. Ще дойде време и за размисли. По-късно. Не сега.

— Какво можем да предприемем?

— Да изрежем тумора с пълното съзнание, че пациентът може да умре. А в случая пациентът е вече мъртъв. „Инвър Брас“ не съществува.

— Мога ли да ви заведа при приятелите си? При дъщерята на Макандрю?

— Разбира се. — Сейнт-Клеър се отблъсна от парапета. — Но да не губим време. По-бързо ще действуваме по телефона. Каквото и да мислите, все пак във Вашингтон има хора, на които може да се доверим. Ще си осигурим закрила.

Сейнт-Клеър го подкани към входа и бръкна в джоба за ключа.

Премина през сводестата врата в просторната всекидневна и запали осветлението. Пристъпи към телефона, вдигна слушалката, спря се и я постави отново върху вилката. Обърна се към Чансълър:

— Най-добрата защита е да се спрат атакуващите. Уелс, Монтелан или и двамата.

— Според мен Уелс.

— Защо? Той какво ви каза?

— Че страната има нужда от него.

— Той е прав. Дръзкото му самочувствие с нищо не накърнява блестящия му ум.

— Но мисълта за досиетата го хвърля в паника. Каза, че и той фигурира в тях.

— Да, така е.

— Не разбирам.

— Уелс е фамилното име на майка му. Това е отбелязано в досиетата. Той получава законно това име малко след развода на родителите си. Бил е още дете. Рожденото му име е Райслър. Влиза в липсващите досиета от „М“ до „Z“. Това говори ли ви нещо?

— Да — спомни си Питър. Това име извика образа на един наперен и порочен човек от преди тридесет и две години. — Фредерик Райслър. Един от лидерите на Гер-мано-американския съюз. Бях го използувал като прототип на герой в „Райхстаг!“. Бил е борсов агент.

— Един от гениалните умове на Уол Стрийт. Препращал е милиони на Хитлер. Уелс цял живот бяга от този позор. И което е по-съществено, най-предано е служил на родината си, за да заличи това петно. Ужасява се при мисълта, че досиетата ще разкрият публично позора на неговия баща.

— Тогава той е. Всичко съвпада.

— Може би, но не допускам. Освен ако коварството му е толкова скрито… Иначе защо ще се страхува от разкритие, ако досиетата са в него? А какво каза идалгото?

— Кой?

— Монтелан. Парис. Много по-привлекателен от Банър, но и много по-високомерен. Поколения кастилски богаташи, семейство с огромно влияние, ограбено и опустошено от фалангистите. Карлос таи в себе си дълбока омраза. Ненавижда абсолютния контрол във всичките му проявления. Понякога дори си мисля, че иска да събере всички пропаднали аристократи на света…

— Какво казахте току-що? Какво ненавижда?

— Абсолютизма. Фашистката идеология във всичките и форми.

— Не, вие казахте контрол!

— Да, казах.

„Рамирес! — помисли Питър. — Подобни бяха и неговите думи за контрол на операцията в Часонг. Дали нямат връзка? Рамирес й Монтелан. Двама аристократи от една кръв. Двамата изпълнени с омраза. Дали не използуват онова малцинство, което така презират?“

— Нямам време да ви обясня — каза Питър с внезапна увереност. — Но явно е Монтелан. Може ли да се свържете с него?

— Разбира се. С всеки член на „Инвър Брас“ може да се установи връзка само за няколко минути. Има кодове, които той не може да пренебрегне.