Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

Питър не можа да възпре острия хрип, който се изтръгна от гърлото му. О’Брайън не ги беше предал!

Съдърланд говореше, но думите му нямаха вече смисъл. Вече всичко беше безсмислено.

— Какво казахте? — попита Питър и огледа откритите лица на чернокожите. Бяха петима, всеки с оръжие.

— Казах колкото е възможно по-меко, че смъртта ви е неизбежна.

— А защо не ме очистихте досега?

— Опитахме се в началото. Но после размислих. Вие бяхте започнали романа си. Трябваше да докажем, че не сте в ред. Не знаехме колко хора са чели това, което сте написали. В книгата си стигате удивително близко до истината. Това не биваше да позволим. Народът трябва да вярва, че досиетата са унищожени. А вие твърдите обратното. За щастие, поведението ви е под съмнение и доста хора вярват, че не сте с всичкия си. Претърпели сте тежки мозъчни травми при злополуката, която едва не ви е струвала живота. Изгубвате любима, а възстановителният процес вървял ненормално бавно. Вашата налудничава мания за заговори присъствува във всичките ви книги, при това се изявява в остра прогресия. Последното доказателство за вашата душевна нестабилност…

— Последно доказателство ли? — прекъсна го Питър, смаян от мотивите на Съдърланд.

— Да — продължи съдията, — последното доказателство за вашата душевна нестабилност представлява твърдението ви, че аз съм мъртъв. Беше ми забавно! Веднаж съм ви срещал и споменът за тази среща е доста смътен. Нямам и особена памет за такива неща. Вас ще ви обявят за невменяем, за маниакално луд.

— Маниаци има във ФБР. Наследниците на Хувър. Те работят съвместно с вас.

— Само трима от тях. Те не проумяват, че нашето сътрудничество е краткотрайно. Имаме еднаква цел: досиетата на Хувър. Но те не знаят, че ние държим половината от тях, а другата половина бе унищожена. На нас ни трябват някои отявлени фанатици, които да бъдат задържани и убити, за да се приеме, че с тяхната смърт са изчезнали и досиетата. Другата тяхна задача бе да ви докарат до ръба на пропастта. Ако ви бяха убили, отговорността щеше да бъде само тяхна. В същност вие бяхте безобиден провирач, но те ви приемаха сериозно.

— Вие ще ме убиете. Иначе не бихте ми разказвали тези неща — отбеляза Питър спокойно, дори цинично.

— Не съм лишен от чувства. Не искам да отнемам живота ви. Това не ми доставя удоволствие. Но трябва. Най-малкото, което мога да направя, е да задоволя любопитството ви. И да ви направи едно предложение.

— Какво предложение?

— Животът на момичето. Мис Макандрю няма причина да умира. Това, което знае, е научила от един писател, който прозрял собствената си лудост и се самоубил. Патологията е нещо присъщо на творците. Депресия настъпва, когато чертите на действителността започват да се размиват.

Питър се учудваше на спокойствието си.

— Благодаря ви. Говорите ми неща, които едва ли заслужавам. Какво искате в замяна? Ще направя каквото пожелаете.

— Къде е О’Брайън?

— Какво?… — Чансълър издаде изумлението си.

— Къде е О’Брайън? Говорихте ли с него, докато бяхте при Рамирес? Той не може да отиде нито в полицията, нито във ФБР. И в двата случая ще узнаем. Къде е?

Питър изпитателно се взря в Съдърланд. „Върни се към книгата — помисли си той. — Все нещо може да се подсетиш, колкото и различни да са обстоятелствата. А възможност все пак има.“

— Ако ви отговоря, какви гаранции ми давате, че ще я оставите жива?

— Никакви освен моята дума.

— Вашата дума! Май вие сте лудият! Да повярвам в думата на човек, който изменя на приятелите си, който става предател на „Инвър Брас“?

— Няма никакво противоречие. „Инвър Брас“ се сформира да оказва извънредна помощ на страната, на всички нейни граждани, в моменти на остра необходимост. Но стана очевидно, че Америка не е еднаква към всички свои граждани. И никога няма да бъде. Затова трябва да бъде заставена да приеме тези, които сега предпочита да пренебрегва. Нацията ме измами, мистър Чансълър. И милиони като мен. Независимо от поста ми. Тя може да промени поста, но не и същността ми. Сега говоря от името на измамените. Давам ви честната дума на един от тях.

Мисълта на Питър трескаво препускаше, преценяваше, подбираше. О’Брайън би могъл да отиде само на едно място след случката в залива Чезапийк. Единственото място, където не ги бяха проследили. Мотелът в Оушън Сити. Сигурно там ще чака ден-два да го потърсят Алисън и Питър. Куин нямаше къде другаде да отиде.

Върни се в литературата. Друг избор нямаш!