Робърт Лъдлъм - Ръкописът на Чансълър

— Монтелан би могъл.

Посланикът повдигна вежди.

— Той няма да знае защо се обаждам. Страхът му от разкритие ще го принуди да се обади. Но, разбира се, разкритието не е достатъчно, нали? — Сейнт-Клеър замлъкна. Чансълър не го прекъсна. — Той трябва да бъде убит. Последният живот в жертва на „Инвър Брас“. Колко трагично се обърна всичко! — Сейнт-Клеър вдигна слушалката. Изведнъж застина, пепелявото му лице стана бяло. — Прекъснат е.

— Не може да бъде!

— Преди минута работеше.

Неочаквано разтърсващият звън на входния звънец изпълни огромната, прилична на пещера стая.

Чансълър моментално се извърна към свода, дясната му ръка се плъзна в джоба и извади малкия автоматичен пистолет.

Последва изстрел, трясък на разбито стъкло от прозореца на верандата. Светкавична, парализираща болка прониза рамото и ръката на Питър. По сакото му избиха кървави петна. Той изпусна оръжието на пода.

Разнесе се удар на дърво в дърво. Тряскаше се входната врата. Две стройни фигури — двама чернокожи с тесни панталони и черни ризи — с котешка пъргавина се хвърлиха в стаята g насочени към Чансълър пистолети.

Една огромна фигура изплува от тъмнината на антрето и влезе в зловещата светлина на стаята.

Това бе Даниъл Съдърланд.

Застана неподвижно, гледаше Питър, преизпълнен с презрение. Протегна грамадната си ръка и разтвори длан. В нея имаше капсула. Стисна шепа и обърна надолу ръката си.

Гъста червена течност обагри пръстите му, взе да се стича по ръката му и да капе по пода.

— Малко театър, мистър Чансълър. Изкуството на измамата.

Събитията се развиха динамично, чувствуваше се ръката на професионалисти. Нахълтаха още черни. Къщата бе обградена. Хванаха Мънро Сейнт-Клеър до масата, а Питър избутаха встрани. Бързо превързаха с парче платно раната на рамото му. Изпратиха един човек до входните врати да чака местната полиция с подходящо обяснение защо е задействувала сигналната инсталация.

Даниъл Съдърланд кимна, обърна се и излезе в тъмното преддверие. Тогава се случи най-невероятното. Човекът, който държеше Браво, го пусна и се отдалечи. Силна стрелба изпълни стаята.

Мънро Сейнт-Клеър политна към стената — тялото му, надупчено като решето, се свлече на пода. В мъртвите му очи се четеше недоумение.

— О, господи!… — Чансълър чу тези ужасени слова, без да осъзнава, че са негови. Съзнаваше само чудовищното престъпление, на което бе станал свидетел.

След няколко секунди Съдърланд се върна от тъмното преддверие. В очите му имаше печал, достолепно изправената фигура сега бе приведена от скръб. Той погледна падналия Сейнт-Клеър и заговори бавно:

— Никога няма да си обясните тези неща. Нито вие, нито другите. Досиетата не бива да се унищожават. Те могат да се използуват, за да изправят стотици неправди. — Съдията вдигна глава и погледна Питър. — Устроихме на Джейкъб много по-достойно погребение от онова, което вие му бяхте предложили. Вестта за неговата смърт скоро ще се появи. Както и за останалите.

— Вие убихте всичките — прошепна Чансълър.

— Да — отвърна Съдърланд. — Банър преди две вечери, Парис — снощи.

— Ще ви хванат.

— Мисис Монтелан знае, че съпругът й е изпратен от Държавния департамент в Далечния Изток. Имаме хора в Държавния департамент, ще се набавят нужните документи и след известно време ще се разпространи, че Монтелан е бил убит от терористи. В наши дни това е нещо обикновено. Уелс тежко катастрофира по мокрия паваж, вън от шосето. В това отношение вие доста ни помогнахте, Колата му бе намерена сутринта.

Съдърланд говореше делово, сякаш насилието и убийствата бяха нещо съвършено естествено, нещо обичайно, което не заслужава да се обсъжда.

— Казахте, че имате свои хора в Държавния департамент? — изумено запита Питър. — Тогава сте могли да разкриете „стерилното“ укритие в Сейнт Майкълс.

— Можахме и го направихме.

— Не е било нужно. След като имахте О’Брайън.

— Не правете опити да ни заблуждавате, Чансълър. Ние не сме герои от романите ви. Ние сме реални хора.

— Какво искате да кажете?

— Много добре знаете. Никога не сме имали О’Брайън. Имаме други, но не него.

— Не него… — Чансълър едва чуто повтори думите на Съдърланд.

— Много находчив и безстрашен човек е този О’Брайън — продължи Съдърланд. — Той стреля в бензиновите резервоари, за да запали лодките, а после с риск на живота си ни подмами далеч от колата ви, за да можете да ни избягате. Храброст, съчетана с изобретателност — това е изключително ценно съчетание.